Жените и българската книжнина през Възраждането, жените в българската книжнина, 1878–1944, са само два от аспектите, които моделират наратива на „Разкази за книги, жени и книжовни жени”. Текстът слага акцент и върху грамотността, четенето и еманципацията с указателен знак към преводната феминистка книжнина в България през дългия ХIХ век. В линията образование – феминизъм – префесионална реализация читателят среща българските възпитанички на Американското девическо училище и на Девическия колеж в Константинопол (1871–1931), малката женска антанта, феминизмите, напреженията и преплетеностите в европейските женски движения (20-те и 30-те години на ХХ век), българските жени с юридическо образование и юридическа професия  през първата половина на ХХ век. В тази сфера на структурация стоят „Женский свят“ (1893–1898 г.), женската еманципация в контекста на българската модернизация. Разказът стига и до „Мозайка от знаменити съвременни романи“, насочвайки към издателки и редакторки в България (1878–1944).

Красимира Даскалова, професор по модерна европейска културна история във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, осъществява авторството и съставя повече от двадесет книги (на български и английски). Сред тях са „Жени, пол и модернизация в България, 1878–1944” (2012, 2022) и „Българският учител през Възраждането” (1997), публикувани също от УИ „Св. Климент Охридски”.

„Разкази за книги, жени и книжовни жени“ прави видими някои малко известни страници от историята на книгата и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете – двете полета, в които Красимира Даскалова работи повече от тридесет и пет години. Историята на книгата, състояние на полето, интервю на авторката с Робърт Дарнтън (1994),  е единият от компонентите в частта с интервюта. Изданието съдържа тематика от деветнайсети  и двайсети век. Излиза със знака на УИ „Св. Климент Охридски”.