Д-р  Полина Табакова интерпретира: Езикът се осмисля централно или периферно в сценичния словесен акт!

Филолог с езиковедска дисертация влиза в театрални роли – чароматна добавка при театралите или артистизиране на филологическото?

В различните си форми словото е проява на смисъла. Както за езика е характерна  творческата функция, така и изкуството се изразява чрез кодови системи (езикови, телесни, визуални, акустични, символни, абстрактни, а дори и дигитални). Без да претендирам да бъда „чароматна добавка при театралите“, усещам, че в отреденото за мен „парче живот“ категоризирането на театралното и филологическото е само една формалност, чрез която осъзнавам себе си и света.

Тази година имам възможността да участвам в две представления.

На 28 юни 2025 ще се състои премиерата на спектакъла по стихове на Борис Христов „Крилете на вестителя“ – режисьор Иванка Шекерова и ръководител Мариан Бозуков. Национални медии посочиха, че това е спектакъл, в който поезията и ритъмът не са фон, а двигател, езикът е жив, а движението – живот. Проектът събира професионални актьори от Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ – Божана Мановска, Преслава Георгиева, Борис Хаджийски, Искра Йосифова, Васил Читанов, Ива Караманчева, Велизар Емануилов, с непрофесионални артисти от Общинска театрална школа „Севдалина Панайотова“, Чепеларе: Евгени Паунов, Костадин Беленозов, и НЧ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Раковски: Стоян Пенсов и Полина Табакова.

Аз съм от непрофесионалните артисти, но подкрепям схващането, че изкуството и науката не следва да се окупират само от професионалистите, защото и двете служат на човека, и всеки, който има вътрешната необходимост да се изразява, да търси и да намира смисъл чрез тях, може да го прави. Подарък е този сценичен размисъл, ръководен от Иванка Шекерова и Мариан Бозуков, с актьорите от Родопския драматичен театър. Да се докосна до въображението им и да си открадна от техния опит, е незабравимо преживяване, на което се наслаждавам като дете. За приятелствата, родени и укрепени в тази творческа амалгама, ще съм благодарна завинаги.

Няколко дни по-късно, на 5 юли 2025, с Театралната трупа към НЧ „Св. св. Кирил и Методий – гр. Раковски – 1908“ ще представим премиерата на криминалната комедия „Вход „А“ от Кева Апостолова, режисьор Иван Гаджев. В съвсем различно жанрово направление (но с типичното за нашата трупа намигване над ежедневното и осмиване на низкото) ще се опитаме да предадем своето послание чрез най-мощното средство – смеха.

Интересът Ви към театъра и участието в спектакли не е от вчера?

Така е! Първите ми артистични изяви са свързани с българските фолклорни песни и танци, а интересът към театъра дойде малко по-късно – през 2010, когато се възроди театралната трупа в Раковски. Но всеки мой първи досег до изкуството се е случил в родния ми Раковски благодарение на читалищата НЧ „Петър Богдан Бакшев – 1909“ и НЧ „Св. св. Кирил и Методий – гр. Раковски – 1908“.

Кой „скаутира” испанистката д-р Полина Табакова за театралната сцена?

Така формулиран, въпросът излиза от зоната на истинност, защото, когато бях „скаутирана“ за сцената, все още не съм била доктор по филология. Темата за истинността на изказите е от сферата на лингвистичната прагматика, нека останем в артистичната прагматика!

Хубавото на самодейността е, че няма селекция, защото я няма и високата претенция. Вероятно режисьорът, с когото нашата трупа работи от почти самото начало – Иван Гаджев (впрочем той е полицай, преминал през школата на Христо Церовски), е човекът, с чиято подкрепа за първи път съм усетила освобождаващото чувство да се превъплътиш в друг. После Ана Исабел Диас Гарсия – ръководител на театъра на испански език, в който участвах през ученическите си години в ЕГ „Иван Вазов“ – Пловдив, когато разбрах, че двата компонента – испанският език и театърът – вече са част от дефиницията на съществото ми. През 2023 с актьорите от трупата създадохме в Раковски Театралния фестивал „Магията на живата сцена“, а от него тръгна голямото ни пътешествие в театралния свят. Фестивалът ни поднесе като дар безценните срещи с Ангелина Славова, носител на няколко Аскеера, с Мариан Бозуков, директор на РДТ „Николай Хайтов“, и още много други театрали, чрез които пораснахме като артисти и като хора.

Ангелина Славова ме накара да повярвам, че имам талант и трябва да играя на сцена, пък било то и за хоби, а Мариан Бозуков ме покани да участвам в негови театрални работилници,  впоследствие и в замисления от него спектакъл. Обичам всички тях и се радвам, че са част от моя житейски път.

Театрализируем ли е феноменът език?

Не съм специалист в театралната теория, но мисля, че езикът може да е обект на театрално изследване, т.е. не само да е инструмент на театъра, а да бъде и негов възможен сюжет, тема или действие. Но като се замисля, във всеки един сценичен словесен акт езикът непременно се осмисля централно или периферно. Ако правилно си спомням, в лекциите по западноевропейска литература сме разглеждали произведения от Театъра на абсурда, в които разпадането и безсилието на езика се театрализират.

Киното увлича ли Ви?

Не мога да твърдя, че имам класическа кино култура, но се увличам от филми, които повдигат екзистенциални и философски въпроси. Харесва ми да виждам пресечната точка между изкуството и науката – когато киното изследва понятия, като време, пространство, човешко съзнание. И разбира се, когато киното изследва човешките взаимоотношения не просто като сюжет, а като преживяване. Обичам филмите на Кристофър Нолан, филми, които ми оставят вътрешен резонанс и ме карат да размишлявам дълго след финала, но като цяло не следя режисьори систематично.

Към аплайдовата лингвистика или към теорията повече вървите след защитата на дисертацията?

Не знам дали е необходимо непременно да тръгна към едната, или другата лингвистика, като се има предвид, че едната без другата не може. Работата ми като преподавател по испански език непрекъснато разкрива неизследвани полета в методиката на преподаването на чужд език, но от друга страна, ме привличат големите въпроси: загадката на човешкия мозък и езика като негов висш продукт, разграничаването на мислене (ненаблюдаем процес, който не протича в езикова форма) и илокуция (придаване на езиков облик на оформилата се мисъл). Разбира се, и темпоралността и аспектуалността! Защо не и през интердисциплинарната перспектива на квантовата физика?

Контекстуалните преображения у глаголните форми и сценичните преображения на изпълнителя?

Известно е, че езиковият знак има двойствен характер – форма и съдържание. Съдържанието се проявява чрез някаква форма. В този смисъл и испанският, и българският глагол са много интересни, с богати парадигми, притежават много форми, много „дрешки“, които обличат според контекстуалната необходимост. Аналогията със сценичните преображения е закономерна, защото, ако актьорът влиза в образ само формално, без да го изпълва със съдържание и вътрешен смисъл, комуникацията се срива. Тук бих добавила нещо на пръв поглед парадоксално, върху което разсъждавам от известно време – добрият актьор не трябва да играе, той трябва да бъде. Ако използвам сценичната терминология, не трябва „да играеш представа“ – формалностите без съдържание са като езиковите „безсмислици”.

Habré cantado – музика, асоциации и световиждане!…

Показателно е, че испанистите по цял свят използват глагола cantar (бълг. пея), за да илюстрират формите в парадигмите. Струва ми се, че българистите предпочитат глаголите чета и пиша, а това може да е тема за компаративен размисъл в народопсихологически план. Да се говори на испански, е като да се пее – първата дума акустично се слива със следващата, ударенията притежават важна смислоразличителна функция.

Според мен за интонирането са характерни и граматични прояви – например във формите на аорист и имперфект, но това е само предположение, тъй като не съм се занимавала с темата задълбочено. Перфектните глаголни форми са трудни за дефиниране във всеки език, особено в съпоставителен план, защото са натрупали различни съдържания, имат разнообразно еволюционно развитие. Различните интерпретации на перфектното съдържание зависят и от традициите в съответната лингвистична школа. Пример за това е посочената глаголна форма – habré cantado. Перфектният характер на футурум екзактум претерити (habré cantado) в испанския език може да се обвърже със значението предходност, защото действието се възприема като ретроспективно спрямо футурум (cantaré). От друга страна, аналогичната глаголна форма в българския език (ще съм пял) се дефинира като следходност на резултат от действие. Не искам да правя заключения за различното световиждане на изследователите на езика, но определено това е въпрос, който заслужава отделно проучване.

Морфологична или морфосинтактична категория е времето?

Тук напълно се съгласявам с мнението на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова – категориите са конструкти на теориите на езика, а не на самия език. Те служат за операционално удобство при изследването на езика, което означава, че в зависимост от парадигмата, която се следва в един лингвистичен труд, дадена категория може да се нарече морфологична или морфосинтактична. В своите съпоставителни работи досега съм се опирала на терминологичния апарат на функционално-семантичната граматика (ФСГ) на А. В. Бондарко, за да бъда последователна. Но т.нар. морфологични категории във ФСГ се приемат за морфосинтактични в испанистиката. Морфологичните и морфосинтактичните категории проф. Евгения Вучева определя като категории на значението – и двата типа може да се разглеждат в рамките на инструментите на реалното обозначение, като на първите се пада морфологичната конфигурация на думите, а на вторите – тяхната синтагматична комбинация и координационната връзка в рамките на изречението. Както при морфологичните, така и при морфосинтактичните категории инструменталното значение, което засяга думата, се проявява, но по различен начин: в морфологичните –  от конституционна гледна точка (формалната конфигурация), а в морфосинтактичните – от релационна гледна точка (синтагматична комбинация). Ето защо съдържанието на морфосинтактичните категории се дефинира като синтагматична комбинация на думите в изречението, а примери за такива категории са лицето, числото, диатезата, времето, наклонението, аспектът.

Колко конкретен е ориентационният момент в театралното действие и може ли да бъде абстрактност театралната роля (ако се водим от художествената условност като един от индикаторите на театрално поставяния текст)?

Не мисля, че мога да отговоря на този въпрос с необходимата теоретична подплатеност, все пак съм любител театрал, но предполагам, че ориентационният момент в театралното действие може да бъде както конкретен, така и абстрактен, символен, а защо не и да отсъства въобще? Може би произтича от концепцията на представлението. Що се отнася до театралната роля, също мисля, че може да бъде абстрактна – да представлява идея, жест, функция, концепция?

Бързо ли се превръщат в испаноезични Вашите ученици?

Процесът е строго индивидуален, зависи от интензивността на обучението, но като цяло бих се осмелила да отговоря положително. Смело мога да кажа, че учениците,  на които съм преподавала интензивно (изучавали са испански език 19 часа седмично в продължение на една учебна година), вече са испаноезични. Но това се дължи на тяхната упоритост, на ентусиазма и интелигентността им (емоционална и когнитивна). Гордея се с тях и се надявам да съхранят отношението си и почитта си към Езика!