Функциите на езиковите единици в дискурса започнаха да интересуват лингвистите активно в обстановка със засилен антропологизъм и повишен интерес към човека, създател и роб на езика, категоризира знаковият учен

Русистът eзиковед д-р Енчо Тилев достави на Паисиевата алма-матер големия шанс да чуе интерпретативната техника на световноизвестния лингвист от български произход – доктор на филологическите науки проф. Стефана Димитрова. Нейната лекция имаше мото „Актуализация на лингвистичната проблематика” и динамично отвори редица въпроси у филолозите в Пловдив. Стефана Димитрова е лингвист теоретик от школата на големия Владимир Звегинцев, тя е член на водещи международни  общества по лингвистика и лектор в европейски и извъневропейски университети.

През 2022 излезе интержанровата книга „Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова”, издателство „Макрос”, където филолозите д-р Енчо Тилев и Тенчо Дерекювлиев водят обширен и полипарадигмен разговор с проф. Стефана Димитрова.

Проф. Димитрова, на лекцията си в Пловдив говорихте за актуализация на лингвистичната проблематика – кое налага формулировки като тази и без познаването на какво не е възможна интерпретацията на лингвистичната проблематика в макроформата, която прилагате в много от своите изследвания?

За актуализация на проблематиката се говори във всички научни области. Съвременното наукознание признава два процеса в еволюцията на всички науки – възникване на нови проблеми в резултат на появата на нови обекти за наблюдение и уточняване или дори коригиране на интерпретацията от предишните епохи в резултат на усъвършенстване на понятийния апарат  с цел повишаване на обяснителната сила на научните теории. Това се отнася както до точните науки, така и до хуманитарните, към които спада и лингвистиката.  Актуализацията на нейната проблематика е свързана с разширяване и задълбочаване на знанията, с които разполагаме. Освен това за този процес съдейства и сближаването на всички науки за човека и за прилагане на нови методологии, заимствани от други области на знанието.

Колко динамично се сменя модусът на описанието в лингвистичните текстове и поради кои фактори едва от 90-те години на XX в. лингвистиката започва да обвързва езиковите единици и езиковите факти с техните функции в дискурса?

Модусът на описанието не само в лингвистичните, но и в другите научни текстове се променя неравномерно – понякога твърде динамично и неочаквано, понякога вяло и колебливо. Това зависи от самото състояние на отделната наука и от контактите й с другите научни области и изкуствознанието. В голяма степен зависи и от подготовката и таланта на учените, които работят в дадената област. Функциите на езиковите единици в дискурса започнаха да интересуват лингвистите активно в една обстановка, която се характеризира със засилен антропологизъм, с повишен интерес към човека, създател и роб на езика.

Според Вашите тезиси говорещият човек, homo loquens, предопределя същината на наблюденията върху езика. Изначална категория ли е homo loquens в езика и теорията за него?

Отговорът на този въпрое е абсолютно еднозначен – да!

Изследвате езиковата асиметрия: констатираме ли своеобразна асиметрия, след като граматичните правила са фиксирани, речникът, ако изключим оказионализмите, е оформен, а начините на употребата са различни?

Аз съм склонна да говоря за асиметрия между еднородни елементи, напр. съществителни от единствено и множествено число (единственото число е маркирано и играе ролята на силна форма, множественото е по-слабо и може да бъде измествано от единственото – напр. ръжта узря), местоимения от общо множество, представени суплетивно, напр. лични (аз – мене) и т.н. Граматичните правила във вида, в който са фиксирани, са изкуствено въведени в използването на езика с цел разбиране и неамбивалентност, оформянето на речника е до голяма степен субективен факт. А изключването на оказионализмите е ликвидация на субективизма в рамките на самия субективизъм. Това са все разнопорядкови явления и асиметрия между тях едва ли може да се търси. Що се отнася до начините на употреба, то там асиметрия определено има – както в идиолекта на отделния човек, така и между идиолектите и узуса в рамките на всеки конкретен езиков ареал.

Да погледнем към терминологията на Мери Хаас и постановката за мъжки и женски диалект – тя е създадена в средата на XX в., а Вие припомняте, че още в шумерския език съществуват две езикови разновидности – посветената на богини и позволена на жените, и мъжката, тотално автономна, и недостъпна за жените. Има ли в случая зигзагообразно състояние, ако от времето, когато е публикувана тезата на Хаас, диахронно се насочим към шумерския език? 

Трудно ми е да отговоря прецизно на въпроса Ви, защото нямаме сведения нито за диахронията на шумерския език, нито за еволюцията на индианските езици. Двете отдалечени във времето констатации са направени въз основа на синхронни (всяко за времето си) изследвания, а исторически картината е замъглена. Затова изказаното от Вас предположение може да се приеме само в хипотетичен план.