Slozhni syshtestvitelni imena v shvedskiia ezik

Шведско-българска съпоставка в композицията

Ако използването на граматични средства за формообразуване бележи висока честота в употребата на формообразуващите елементи,  то словообразувателните техники и модели дават територия за постигане на изобретателност. В много голяма степен реализацията на това свойство става чрез сложни думи, или композитуми. Европейските езици сочат различна структурация на композитумите,     а българското словообразуване, и то още от етапа на класическите книжовноезикови старобългарски времена, показва семантичната и стилистичната ефективност на думите, получени чрез композитосъздаване. Анализационно е доказано, че по потеклото си те отразяват структурно и функционално преобразувани синтактични прототипи.

Сега българските композитуми стават обект на съпоставка с шведските. Изследването на д-р Елена Стойнева е върху корпус от обществено-политическа лексика в областта на миграцията.  Монографията разглежда структуро-семантичните  особености на композиционно оформените номинативи (съществителни имена) в шведския език, съпоставени с български. Корпусният базис е от 656 единици. Авторът на „Сложни съществителни имена в шведския език в съпоставка с българските им съответствия” е преподавател в катедра „Германистика и скандинавистика“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, води курсове по практически шведски език и по лексикология и словообразуване на шведския език. Защитава докторска дисертация в сферата на шведската деривация.

Корпусът с лексикални единици се извежда от документи на Европейския съюз, акцентът е поставен върху терминологична лексика и темите за миграцията и предоставянето на убежище. Резултатите от изследването може да бъдат използвани в приложната лингвистика, преводаческата практика и терминологичната лексикография, посочват от УИ „Св. Климент Охридски”, с чийто знак става публикационна реалност изданието.