Във време на високотехнологична медицина сме, налагат се бързи, чести и актуални справки и дискусии, посочва зам.-ректорът по научната дейност на МУ – Пловдив
На снимката: проф. Сарафян – четвъртата от ляво на дясно
Проф. Сарафян, приемате ли, че различните форуми в МУ – Пловдив, посещения и лекции на известни лекари все повече сигнализират за отвореността на медицинското знание, за излизането му от строгата описателност, че то всъщност се движи към намирането на иновативни подходи в съвременната медицина?
Организирането и провеждането на различни по формат научни форуми в МУ-Пловдив – както студентски и докторантски, така и интердисциплинарни и строго специализирани, са израз само на едно – интерес и потребност за споделяне на новостите в медицинската наука и практика. В същото време, медицината на 21 век е високотехнологична, иновативна и динамична, което налага бързи, чести и актуални справки и научни дискусии. Нашият университет се стреми да осигурява трибуна за това. Опитваме се не само да докладваме собствени резултати, но и да се учим от опита на водещите специалисти по света в съответната област и не на последно място – да образоваме и информираме и обществото.
Наскоро на официална церемония новите доктори, доктори на науките, доцентите и професорите получиха отличията си. В публичното пространство съществува мнение, според което степенното израстване при медиците се осъществява по-бавно. Какво бележат тенденциите в Медицинския университет?
Напротив, новият закон за развитие на академичния състав осигури автономия и сравнително бързо израстване на кадрите. Медицината е единствената област, в която научното развитие върви паралелно, а понякога и след придобиването на тясна медицинска специалност. Това е много съществен факт, който забавя и затруднява относително академичното израстване, но от друга страна гарантира по-висок професионализъм и компетентност. Лекарят – изследовател е особена категория учен. Той е както практик, упражняващ медицинската си специалност, носещ цялата отговорност, тежест и стрес на ежедневната среща с болката и страданието, така и наблюдателен, аналитичен и критичен творец, който създава ново знание.
И понеже понятието „научна дейност” на един университет е колкото обширно, толкова и конкретно, Вие как бихте го представили пред читателите, като се има предвид и че медицината се отличава не само с динамичен развой, но и със специфичната материя, която лекарят изследовател трябва да премине, да анализира и да пристъпи към обобщаващи резултати?
Наистина в медицината науката и практиката се преплитат, но като цяло научните изследвания са две основни групи – фундаментални /осъществявани основно от лекарите в предклиничните специалности/ и клинични /приоритет на лекарите от клиничните звена/. В първия тип проучвания преобладава експериментът, формулирането на научна хипотеза и нейното доказване. Обикновено така се генерира ново знание. В развитите страни се финансира преимуществено фундаменталната наука, защото тя създава възможности за разкриване механизмите на заболяванията, въвеждане на нови методи за диагностика и лечение. Клиничната наука е приложна – тя прилага нововъведенията в практиката и изследва техния ефект. Естествено, съвременната медицинска наука е интердисциплинарна – реализира се от екипи специалисти от различни сфери – предклинични и клинични изследователи. Само така може да се гарантира успех. МУ-Пловдив от години приоритетно финансира интердисциплинарни научни проекти, някои от които са наистина авангардни и новаторски, доказателство за което са публикациите в международни списания с висок импакт фактор.
Съществуват ли бариери пред младите лекари в научноизследователски план – респект от създаденото в Медицинския университет, влияние и на скоро дадената Хипократова клетва от младите изследователи?
Бариерите са винаги в съзнанието на хората и в ограниченията на мисълта. За всеки, който желае да се занимава с наука, няма непреодолими ограничения. Напротив, МУ-Пловдив създава оптимални условия за научна работа още от студентските години. Младежкото научно дружество „Асклепий“, множеството кръжоци, ежегодните научни форуми „Наука и младост“, примерът на отдадени на науката преподаватели са все фактори, които правят науката в нашия университет ежедневно занимание, а не химерно понятие.
Да погледнем художествено – какъв е биологичният образ на науката?
Добър въпрос, зададен на човек, който се занимава и с биология. Първата ми асоциация е с океан, който се слива с небето… необятна шир, в която няма застой… всичко се развива, еволюира, преминава от едно в друго и върви по възходяща спирала. От нас се иска само да намерим мястото си в тази спирала и с креативност и почтеност да й помогнем да се развива. Искрено вярвам, че науката може да създава чудеса в полза на хората. Доказателство за това е съвременната медицинска наука – трасплантациите, регенеративната медицина, генната терапия, асистираната репродукция и много други области, които до преди години изглеждаха невъзможни.