Медицинският университет – Пловдив генерира динамизъм в медийната си кореспонденция. Явно модернизаторските процеси, развивани в този университет вече повече от декада, включват и медийното присъствие. Но преди да е факт то, медиците имат какво да информират. В неформални разговори представители на академичната общност в Пловдив и свързани с нея академично настроени лица стигат до заключението, че алма-матер, ситуирана на булеварда, носещ името на бележития възрожденец импулсатор Васил Априлов, бележи възход и стои в актуални тенденции.
На фона на разнотиповите инвестиции, наскоро ги репрезентирахме в синтез, медиците закономерно прибавиха отново своя академичен оскар за първата позиция в направление „Медицина”, и то четвърти пореден.
Пловдивският Медицински държи първенството със столичния. Дали това ще бъде дефинирано като поделен, едновременен приз, или по-скоро като легитимирана идентичност на шампион, е въпрос на интерпретативно конструиране. По-логично е да приемем потвърдена шампионска идентичност, чийто израз е притежателството на оскара.
Чародейното лице Никол Харизанова, студентка в Медицинския университет в Пловдив, придоби „Златен пояс” от Националната асоциация на бойните спортове. Никол кулминира годината с блясъка на триумфаторите като най-добър спортист при жените. Преди това тя превърна в част от колекцията си сребърни отличия от Европейското първенство на KWF за жени и от Световната купа на KWU, постигна второ място на Европейското първенство на Световния киокушин съюз.
За националнитe призове „Златен пояс“ 2021 се конкурираха над 40 000 спортисти, които членуват в 12-те федерации на Асоциацията, с над 476 клуба от цялата страна.
Второкурсник е в Медицинския университет. След Златния пояс при жените – може и второкурсничка! Въпросът е на езикова номинация и на това, което се приеме като номинационен аргумент в лексикалната употреба – дали надделява екстралингвистичният фактор и моделът на маскулиноцентризъм за имената, обозначаващи професии и статуси, или контекстуално се намесва биологичният пол. Е, теоретична позиция и прагмасемантични решения, фактите на теорията и фактите на езика са разнокатегориалин понятия, а и полилексикалната картина от неофеминативи значително разшири и съотношението в темата.
И ако прагматиката се занимава с начините, по които homo loquens работи с езиковите знакове, то след поредните постижения със знака на медиците в обектива е паралелът на тяхното отношение към знанието като знак, събитията като знакови и с процеса на знаковостта. Явно медиците имат кодирана настройка към семиозиса и неговите параметри.
Не е и учудващо, че момиче в студентския етап на предклиничните дисциплини комбинира спорта, бойния спорт, и трудната наука, наречена медицина. Само че има едно „Но!”. Ретроспективно към Хипократ – медицината е изкуство. Следователно медицината е можене. Едва ли подлежи на спор, че в изкуството може да усъвършенстваш, но първо трябва да го имаш и да го можеш. Способностите в спорта, също изкуство, най-напред са даденост – като автоматиката на тялото, модел на психиката и приложението им.
Съществува и афористичното лафористично, че докато минаваш Атласа на Синелников, си в ментален алпинизъм.
Медицинският университет – Пловдив и Никол Харизанова, студентка в него и утвърждаващо се лице, са поели по траекториите на олимпийскостта. В сциентичната конкретност и спортните триумфации. В метафориката за олимпийско и в парада на моженето. Не е нескромно да се парадира, когато постиженията го доказват. Старата фраза, че скромността краси човека, отдавна има своите многообразни конкуренти и първият е в опозитивната семантика на „не” – колко е акробатичен езикът: Скромността (не) краси човека!… Публичните комуникации и потребите на неообществото искат информация. Особено когато е за постижения, каквито регистрират университетът субект и субектиращото момиче от неговите хиляди студенти от различни националности. Нейното постижение е предизвикателство за колегите й да потърсят заявката на своя талант, който несъмнено им принадлежи. Въпрос на ситуация да го активират, превръщайки заложбата в ефективно средство за себезаявяване извън книгите с теорията, разглеждаща многофункционалната система „човек”. И симетрично на установения с тях контакт.
В художествената лаборатория на фармаколозите някъде дълбоко из формулите вероятно стои комбинацията за енергизиращи добавки в олимпиадата на мисълта. Но извън рецептурите стоят качествата и интенциите на тези, които го могат. И в багрено потвърждение осветяват собствената си физиономика, стават обект на физиогномичните интерпретатори, обагряйки едновременно и профила на алма-матер със златотъкани накити!