Може ли читателят да си себеперсонализира лирическо произведение и как? Като се насочи към своеобразна антология, носеща от поетическата полиморфия на съвременната българска лирика и нейния естетизъм. Тези признаци слагат колорационни линии изданието, създадено от философа и поета Цочо Бояджиев. То синтезира съвременни български поети, а подходът е нестандартен – всеки от авторите е избрал едно свое стихотворение,  отразяващо го най-пълно и носещо неговото най-ценно послание.

Новата антология е антология на репрезентационността. Неслучайно Цочо Бояджиев говори за творбата като хералдичен знак. Тази творба, която принадлежи толкова на автора си, че се превръща в  емблематизирано за него и емблематизиращо произведение. Така емблематичният поетов текст носи кода най-характеристичното за автора и посланието/посланията му.

В творчеството на всеки поет може да бъде открито стихотворение, което най-пълно и най-адекватно представя своя автор, изрича неговата „основна дума“, резюмира максимално концентрирано неговото творчество, заявява съставителят на „Антология на едното стихотворение”, издадена със знака на УИ „Св. Климент Охридски”.