85 години от рождението на големия композитор
Всеки музикален код идва със своето темпово оцветяване, изповядва ранговият композитор проф. акад. Николай Стойков (1936-2020). Роден на 23 юни в хилядолетния Пловдив, известно е, в средата на трийсетте. Детството му започва от днешното средоточие на града. Центричността е диференциален признак на Стойков и отразява устойчиви линии на азовото в стилистиката, на последователността в инвенционните траектории, в овладяването на вибрациите, водещи от замисъл до тонова реализация. И вътрешното единство на автора при цялата му поливалентност в погледа към звуково-словесната субстанция, от която той получава сугестивни деривати.
Творчеството на Николай Стойков е анализирано, върху различни аспекти на композиторските му постижения съществуват няколко монографии. Други аспекти очакват интерпретаторите си. Факт са високите личностни отличия на национално ниво, множеството награди на български хорове у нас и в чужбина, призовете, дошли с „Калугерине”…
Той дефинираше себе си почетен пловдивчанин и беше твърд, че е пловдивски композитор. Пловдивското и пловдивскостта, като атрибути на идентитета, имаха, а и имат, запазена територия в пространството на широкопараметричния интелектуалец Николай Стойков. Агората и композиторът бяха установили специфично взаимодействие, идващо от десетилетията и пазещо своя образ независимо от модификации с различно естество.
Във вербалните си действия Николай Стойков заявява доказателствено синкретизма на музикалния звук, словесната звуковост и специфичния аранжимент в синтактиката на езиковата фраза. В речевите му конституенции осезаемо се долавяше надделяващата диктовка на композиторския способ, моделиращ нотиращо смисловите емфази.
Преливането между имагинерно и реално в твореца решава неговата творческа успешност – това е инспирирано от двете музи… Така отговаря, запитан кой е по-успешният композитор – с реалните или с имагинерните музи, след като е изобразен в творбата „Музите на Николай Стойков”.
А за музикалната творба – то тя репрезентира творческото Аз на композитора, стремежите му, интелекта и музикалната дарба, сръчности в занаята, и … много неща, дадени от Дядо Господ; от цялата уникалност на мозъчния център. В това Композиторът от Пловдив, определян и като европейски автор, вижда семантичната полифония на музикалното произведение.
Полифоничното, знак от общакатегориалната същност на изкуството и хуманитаризма, е от ключовите понятия у него. Потвърждава го отношението му към музиката и текста едновременно, към сентенциите на световни мислители – той имаше замисъл за малка енциклопедия с подобно съдържание. Полифонизмът е код и център в менталността на Стойков, чието потекло по бащина линия иде от ядрото на Родопите, то през цялото му творчество го държи толкова близо до фолклора като първоизточник, че в него той улавя българофония!…
Остава верен на тезата си за гигантската роля на пианото в развитието на музиканта. Енигмите стават по-абстрактни, казва той за процеса на работа и композиторско-инструменталния си контакт с пианото. Големият Владигеров, към школата на когото принадлежи, му забранява да бърника в него. Само че Владигеровата повеля е положителна – тя се валидира не чрез буквалното значение на съставките, а от подтекста – Маестрото дава в императив адмиративен коридор на своя ученик да продължава с експериментаторските действия. Колкото по-добре владееш пианото, толкова ставаш по-добър композитор, категоричен е авторът на рапсодията „Вардар”, повлиял значително на Николай Стойков в себеоткриването и преоткриванията…
Експериментаторът у Стойков е заложен в много аспекти, макар и невинаги това да е наблюдаемо без съсредоточеност на оптическата техника на рецепторите и абстрактната настройка на реципиента.
Стойков се насочва към жанра на лириката, към особени поетически структури, за да създаде „Без ноти“, „Al niente“, „Appassionato“. И самопризнава, че творецът е подвластен на сбор от други сили… Те активираха и страстта му да рисува, да направи цикли картини, сред тях няколко автопортрета.
Всяка първа нота носи и своята първа графична сугестивност като динамика, затова подходът на твореца е винаги импулсивен, отваря още един от тайните проходи на своето композиторско битие Николай Стойков. Пресъздаден в звукозапис от Иво Стойков и вдъхновяван от своята генерална муза – Мария-Никол!
Фигурата на този творец е собствено позиционирана в музикалната историография. Генерира онзи блясък, привличащ с различието и съпричастността, с техниката на претворяваща интерпретация и със своето персонално и репрезентативно. Най-напред и главно с Николай-Стойковия идентизъм!