„Структурно-функционален модел на науката” репрезентирана структурата на научното опредметяване и на различните равнища (емпиричното, теоретичното и сходни на тях). Тестирането е осъществено върху историята на открития, изобретения, технологии и други типове резултати, продуцирани в различни науки. Науката като наука за науката, с проследен процес на науковедското й опредметяване. Отразява го книгата на доц. д-р Любен Попов, дългогодишен преподавател в катедра „История и теория на културата“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” Интересите на учения са в сферата на културната, научната и образователната политика и мениджмънта. Изследовател в Центъра по наукознание и история на науката към БАН. Инициира множество проекти, свързани с развитието на гражданския сектор в областта на културата. Учредител на Националния граждански форум „Култура“.
В „Структурно-функционален модел на науката” е постигнато описание на системна йерархична процесуална структура. Тя е инвариантна – към всяко научно съдържание, към всеки научен феномен – интегралност, и на структурата в границите на всеки диахронен период – сама към себе си. Обобщено, принципът на инвариантността отразява специфичен науковедски метод.
Изведени са типологии на външнонаучното пространство (видове интегралности), два научни цикъла с изходи към практиката в тяхната обособеност и с механизмите им на функциониране. Определено е понятието за йерархична структура. Йерархичността е критерий за научно развитие, а диахронната структура – за история на науката. „Структурно-функционален модел на науката” излиза със знака на УИ „Св. Климент Охридски” (2021).