Интригуващи вниманието озаглавявания водят към ширините на българската историческа медиевистика. Единият аспект е формулиран „Грамотите и житията като извори за храната на средновековния българин“, докато другият гласи „Значението на Именник на българските ханове като извор за образуването на средновековна България“. Автори на изследванията са д-р Теодора Георгиева и проф. д-р Милияна Каймакамова.
Грамотите и житията отварят завесата на средновековнобългарската хранителноконсумативна битовост, потвърждавайки признаците на този социум като структура с преобладаващо население от земеделци и скотовъди, където зърнените храни и култури стоят в основата на хранителните практики. Изследването придава оценностяващи маркировки на картината на тогавашното общество и чрез погледа към развоя на лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството като цяло, пчеларството. Квалифициращо стои винопроизводството, а историците допускат, че се е произвеждала и напитка от просо, близка асоциативно до съвременната бира.
Пчеларството доставя не само мед за подслаждане и производство на медовина, но и восък, който е един от основните артикули за износ, посочва рецензионно проф. д-р Александър Николов.
Източници на месна и рибна храна в средновековното българообщество са ловът и риболовът, получили добро разпространение на родната територия.
Именник на българските ханове е определян като принадлежащ към основните извори на средновековната история у нас. За Милияна Каймакамова Именникът отразява владетелска хроника, утвърждаваща старинното потекло на династията и народа, легитиматорен е за българската държавност.
Съдържащата се в него информация, унисонна със средновековния жанр, познат с латинския номинатив origo gentis, прави значението на паметника и неговото място в книжнината, застъпено и в блестящата епоха на българския Златен век,
органично вплетени в цялостната българска държавнополитическа идеология за българите и България като царствен народ с вековна държавност и древни традиции, сочи тезисът на проф. д-р Александър Николов. Според него Именник на българските ханове продължава да бъде загадка за изследователите, но в анализа на Милияна Каймакамова умело е разположен в цялостния корпус на българската историческа традиция.
Посочените теми са част от новоизлезлия сборник „В дълбините на историята” – издание на „Изток-Запад”.