Именно духът на Пловдив ме изкушаваше да търся (със смелостта, присъща на младежката възраст) цялото достъпно знание, да се опитвам да постигна цялата документална истина още в зората на изследователската си дейност! Това разкрива литературният историк Катя Зографова на страниците на вестник „Пловдивски университет”. В най-новия брой на изданието за образование, наука и култура известният изследовател, автор на утвърдени заглавия и носител на национални и международни отличия нарича своя Пловдив вазовски. Убедена е в неслучайността на факта, че завършва пловдивската гимназия„Иван Вазов“. Любимата и най-модерна навремето (дали не и досега?) национална библиотека, в която прекарвах по цели дни в студентските си години, също носи името на Патриарха, подчертава авторът на „Хроники на Вазовия род”..С вазовско вдъхновение съм се потрудила да построя свой документален храм на Вазовци! И ако не съм имала сили за величествена катедрала, то поне съм успяла да съзидам един изящен и здрав малък параклис…, интерпретира Катя Зографова.
След възторжените детски маршове от типа на „Боят настана…“ на дядо Вазов по нейните думи в родното й Панагюрище закономерно идва редът на сложните, нетрадиционни, неканонични вглеждания в световете на Вазов. Пораждаше ги самата атмосфера на многовековния, многопластов и многоетнически Пловдив, съзвучен на амбициозния и „волтериански“ академичен дух, който владееше прекрасните ми университетски преподаватели – Клео Протохристова, Юлия Николова, Светлозар Игов, Владимир Янев, Огнян Сапарев, въвежда с параметрите на персоналната си тълкувателска оптика в света пловдивскоуниверситетската литературност Катя Зографова. Пловдивският университет й дава амбициозния начален изследователски заряд, с който да продължи с навлизането в най-сложните светове на литературната история, довело до създадените от нея 16 книги. Сред тях са „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни“ (2006), мащабния том „Знаменити. Забравени. Забранени“ (2015 ), „Световете на Яворов“ (2019). Авторството й я превръща в притежател на почетната лингвономинативна титла Homo arhivarius.