Шеф Петър Атанасов превръща абстракцията в трапезно качество
Стихия и призвание – дефинитивно поставя в кадър същността на професията шеф готвачът Петър Атанасов. Катъкът от овче мляко със закваска от тъмна бира, лавандула и чесън се оказва процес и резултат от кулинологична спелеология, резервирала криптоходовете си за посветените да оявностяват хранителнотехнологична кодираност. Вкусови преживявания, модуси на екстаза у адресатите на консумацията и илюминация от бои – сензорна картина, изрисувана от кулинохудожник, в пластовете на която скулптирано стоят история, обичаи и презвековно съхранени в своеобразието си български традиционни продукти.
Хрумването на шеф Атанасов предизвиква фурор в университетски Ден на отворените врати, печелейки бързо реакции, които го категоризират като иноватиращ стартъп.
Мисловната амплитуда на Петър Атанасов и на неговия научен ръководител – доц. д-р инж. Станко Станков, динамизират опционални траектории за нова херменевтика на храната и потенциала на хранителнопродуктовото като генератор на калейдоскопско движение на сетивата. Едно от доказателствата – използване на хранителен парфюм преди дегустация. Точно тази дегустация, презентирана на УХТ събитието, води до бум на кулинологичното решение и логико-импровизационната отвореност на реализаторите.
Новаторските подходи и все по-високите потребителски очаквания налагат създаването на такъв тип вкусови експлозии, аргументира валидационно доц. д-р инж. Станко Станков.
Петър Атанасов е намерил комбинационния подход за преподавателската си работа в Професионална гимназия по туризъм „Иван П. Павлов“ – Русе и научноизследователската, след като тази година спечелва конкурс в Университета по хранителни технологии.
От ранно детство ресторантът и хотелът са били мое убежище, лаконичен е той, приближавайки територии на своето. Признава, че винаги се е интересувал от храната и един от генералните фактори да има анализационен интерес към нея, е баба му – професионален готвач в годините. Точно това му дава възможността да прави слалом из зигзагите на професията, но и да абсорбира от професионалното равновесие по тях, овладяно от хората в кулинарна одежда, които среща в българския ресторант от втората половина на XX век.
Те готвеха с любов и обичаха работата – споделя избистрено Петър. Воден от видяното и добавящ собствените си визии, той постепенно рестатусизира във възприятията си кулинаринга и мобилизиран, се насочва към майсторски изяви, тъждествени на себеизразяване.
Преминава през поредица рангови обучения, като една от най-впечатляващите му срещи е с шеф Емил Минев, селекционер на преподавателите във всички академии на „Le Cordon Bleu“ по света и журиращ претендентите.
Увличам се по модерно поднесената и технологично дизайнвана храна, а в основата на ястията ми стоят българските продукти – признава новият докторант в българската хранителнотехнологична наука, давайки превес на традиция и новости и извеждащ устойчиво вкусовия етнороден идентитет в цялото му локалокултурно многообразие.
Текстурирането на традиционни храни, включени в по-сложни технологични и сензорно базирани решения, довеждат до мултисетивност от храненето. Петър Атанасов работи в научна тематика върху изследване на ферментиралите млечни храни като част от регионалните характеристики на българската гастрономическа карта, пояснява доц. д-р инж. Станко Станков, убеден, че многопосочието в кулинологията мануално намира фокусната си точка, когато зад обектива стои опитна мисъл с технични движения.
Множество ивенти у нас и в чужбина организира шеф готвачът, все повече поглеждащ към хард левъла на хранителнотехнологичната теория. Забележително е, нали! Негови гости са били Ричард Клайдерман, Лили Иванова, Филип Киркоров, Горан Брегович, кулинарният критик Дейвид Хофман, който го отличава с висок приз за съчетаване на храна и вино.
Работи в сферата на ХоРеКа индустрията от втората половина на 90-те, в престижни ресторанти в страната и чужбина. Печели екипни признания на световния шампионат за професионални готвачи „Бокюз дор“ – през 2015 стават трети, а 2017 присвояват второто място.
Фигурата на Петър Атанасов стои адиционално в докторантската линия на Alma mater alimentorum. Изследователят в библиотечна, лабораторна или кабинетна среда може да прави пробези из теорията, да предприема завръщания, да експериментира, а и да активира в случаите на необходимост бутона „Delete”, но в кулинологичната състезателност науката и визуално-вкусовото се детерминират дотолкова неотклонно, че време за много мислене няма, камо ли за завръщания в стартова позиция.
Награждаван за авторска кухня, шеф Атанасов е жури в национални и международни състезания. Сред призовете му стои и отличието за професионалната кулинария от кмета на Русе, давано за развитие на дестинацията като част от кулинарната карта на България. Експериментното и новаторският подход са приоритетни за Петър в стратегията, водеща до оформянето на топготвача, а бутиковата му жардиниера с вкусови резултати съдържа сладолед от шипки, катък с тъмна бира, бирен сладолед, картофени кристали, еспума от манатарки с български трюфел, течно сирене и още постижения, придаващи плътност и визуалитет на реализираните инвенциоформи.
По-младите колеги са мотивация, всеки от тях е изпълнен с потенциал, който само трябва да бъде преоткрит и развит в посоките на креативността – концентрира анализаторски Петър Атанасов, геометрирал майсторството да си шеф в кулинарното, преподавател, а вече и докторант. Неговата дисертационна тема е „Технологични и функционални характеристики на ферментирали млечни храни с приложение в регионалната гастрономия“. И най-бързият прочит на формулировката отвежда към интердисциплинарното й съдържание и интердепенденциите в него. Същевременно шеф готвачът е наясно какво е наука и как да бъде претворявана абстракцията от теоретични тезиси, показатели и постановки, за да се изобразява континуиращо в поликолора от вкус, дизайнерско постижение, сугестивност, откривателски хоризонти и върхови иновации.