Медикът чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, д.м.н., зае своята позиция сред почетните граждани на Пловдив. Във фактическите основания е записано, че „има големи заслуги и значим принос в областта на образованието, науката, здравеопазването и културата, допринесли за развитието и международния престиж на Медицински университет – Пловдив и на град Пловдив”.
Двумандатният ексректор на Медицинския университет (2011 – 2019) притежава забележима настройка към различния подход в речевата техника, към моделирането на метафорични структури, търсене на аналогии, контрасти, конклузивни фрази.
Тук има едно „но” – откъде идва различието във вербалната фигура на медика чл.-кор. Стефан Костянев, при все че медицината по кодов начин значително предопределя и идиолекта на представителите си. Отговорът може да бъде търсен в предзададеността у новия почетен гражданин на Пловдив като носител на артистични способности. Той свири на китара и ползва няколко езика, а навлизането в езиковата структура и „преодоляването” на граматичните правила при контекстуалната реализация на смисъла в голяма степен е изкуство на мисълта и мисъл в изкуството на реториката!
Медикът, доктор на медицинските науки, е потвърден writer – неговите „Патоафоризми” придобиват рейтинг на квалитетно четиво с релефност на авторовия профил. През 2020 Стефан Костянев излезе с „Патоафоризми и размисли”, започвайки с афоризми, умело съсредоточил първата афористична линия само за мъже, без да пропуска нещата от живота и необходимостта да интерпретира за женското царство.
Лафоризмът, атрактивен телескопизъм, оценъчна дума, е и игрово, дизайнерско продуциране на значението. Макар и уж произволни комбинации, телескопичните думи подсказват за логическа селекция и логически способности на създаващите и/или използващите ги. Член-кореспондент Костянев извежда Лафористикона, миксирайки лафористичното и лексиконното. Като структурация на съдържанието и доловим замисъл тази инвенция напомня античното мъдрословие във философски мъдротикон, а мъдротиконът партнира с авторовия „Златен Хипократ” от магистратурата по медицина.
На първа писта в Лафористикона стои „За студентите”. Дори още повече – професорът далеч не отива към „За преподавателите” , а слага фокуса върху „За преподаването”. Значително сложен процес, където може да бъдат привлечени като привърженици хиляди почитатели, но и дистанцирани от чара на съдържателното.
Бидейки наясно, че колкото и думи да се изговорят за думите, думите все ще надделят над изговореното, Стефан Костянев предпочита „Няколко думи за думите”!…
Съсредоточен върху „За религията и за Бога”, „За политиката”, „За любовта”, „Подобно на Конфуций”, той напластява професионални афоризми, улавя „Лицемерен лексикон” и издигнати „лозунгизми”. Измите, функционална категория с непоклатима позиция в теоретичната текстовост, в българското си прагмабитие придобиха атракционна роля на емотивни елементи със сигнална мелодика.
Че мачът се вижда от трибуните и много повече дори на видеозаписа, е стара максима в спортните среди. Така и ексректорът интерпретационно излиза със своите „постректоризми”!
Понеже етнопсихологическите детерминатори в речевата „стратегия” често ни водят към фразеологичните употреби и ако вълкът козината си мени, но нрава не, то няма как патофизиологът да избяга от своята зона. Ето ги „Патофизиологични максими”!
Увлечен в шахмата, чл.-кор. Стефан Костянев има междужанрова и междудисциплинарна концепция в движението на фигурите – знаци в големия кръг от прояви на личността. Ареите в тази кръговост са посвоему колоризирани. С багровата техника на езика и теоретичната субстанция на познавателното техният посланик артистично заявява и потвърждава интегритета на същности в интелектуалния спектакъл на семиотизиращия homo creativus!