За включването на десет изтъкнати изследователи от чуждестранни университети в обучителната програма „Университетът в полето на научните изследвания и мрежи“ информира новият брой на изданието за образование, наука и култура „Пловдивски университет”. В ролята на обучители влизат изявени учени и университетски преподаватели от чуждестранни университети с утвърдени практики в научноизследователската и проектната дейност. Инициативата е на Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание в партньорство с катедрите при Филологическия факултет и със съдействието на поделение „Научна и приложна дейност“ по проекта BG-RRP-2.004-0001-C01 „Дигитални устойчиви екосистеми – технологични решения и социални модели за устойчивост на екосистеми (ДУЕкоС)“ (международно сътрудничество).

Адресати на програмата са студенти, докторанти, преподаватели и административен персонал, плюс всички интересуващи се от проблематиката на обучението. Стартът на тази инициатива е даден с лекции на проф. д-р Благовест Златанов от Хайделбергския университет, Германия. През април лекторират доц. д-р Каталина Пую (Университет в Букурещ, Румъния) и д-р Христина Марку (Университет в Комотини, Гърция). Уплътнена програма предлага май, когато „Университетът в полето на научните изследвания и мрежи“ среща аудиторията с проф. д-р Галин Тиханов (Куин Мери колидж, Лондон, Великобритания), д-р Аделина Ангушева (Университет на Манчестър, Великобритания), проф. д-р Елизабет Шоре (Университет във Фрайбург, Германия), проф. д-р Мачей Кшемински (Държавна академия за приложни науки във Влоцлавек, Полша), доц. д-р Мария Дудаш (Университет ЕЛТЕ, Будапеща, Унгария) и популярния  преводач проф. д-р Хюсеин Мевсим (Анкарски университет, Турция). Сред имената личи и присъствието на проф. д-р Илияна Кръпова (Университет Ка’ Фоскари – Венеция, Италия), бивш преподавател в Пловдивския университет, автор на множество изследвания в модерната лингвистика и на актуалитетните и четвърт столетие след появата през 2000 „Лекции по езикознание”.

„(Не)провокирани (раз)мисли за 3 март. За Свободата – тук и сега, в нас и отвъд нас” озаглавява текста си историкът доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева. Свободата не обича да бъде викана. Тя не търпи да бъде употребявана. Когато я произнасяме твърде често, започваме да я изтриваме. Когато я повтаряме механично, тя се свива и остава някъде дълбоко – там, където думите нямат достъп. Тя не е удобна поза пред историята, гласят част от тезисите.

С дипломните церемонии в няколко факултета запознава изданието. При филолозите словото от завършващите е на Кристиана Кабакчиева от „Български език и немски език”. След успешното вземане на държавните изпити продължих все така да се боря за детската си мечта. Знаех, че да бъдеш учител по език, означава да предадеш не само граматика и правопис, а любов към словото, уважение към различието и стремеж към познание, и именно затова поех по този път, изпълнена с любов в сърцето си. Днес сред гостите са и мои ученици. Някои от тях са решени да станат учители, а други – вече са направили първата крачка и са започнали своя университетски път, споделя абсолвентката.

Филолозите регистрират на церемонията си и експертно присъствие от министерско ниво. В традицията за специалния гост на Филологическия факултет визитата е на Чавдар Здравчев, магистър по български език и литература и по английски език и литература от ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски”.

От своя страна, направлението „Педагогика на обучението по …“ носи мисията на предаването на знанието. Ако филологията изследва и съхранява богатството на езика и литературата, педагогиката на обучението прави възможно това богатство да достигне до следващите поколения. Тя превръща знанието в жив процес – в общуване, във вдъхновение и в диалог между учителя и ученика. Педагогиката на обучението не е само система от методи и подходи; тя е преди всичко отношение към образованието като ценност и призвание да се работи с младите хора, да се развива тяхното мислене и да се насърчава любопитството им към света, есенциира в словото си Чавдар Здравчев, началник на отдел „Организационни дейности“ в дирекция „Организация и контрол“ на Министерството на образованието и науката.

В Университетската библиотека на ПУ е обособен специализиран кът с книги на световноизвестния медиевист и византолог проф. Василка Тъпкова-Заимова, „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. По случай 100-годишнината от рождението й Библиотеката придобива под формата на дарение книги – част от нейната лична библиотека.

Екипът на Библиотеката изказва специални благодарности на проф. д.и.н. Рая Заимова, която направи дарението, на катедра „История и археология“, с ръководител доц. д-р Димитър Димитров, и на хартофилакса Димитър Родозов, с чиято отдаденост се превръщаме в пазители на историята, каквато е и нашата мисия! – посочва материалът на Габриела Апостолова от 3. курс на специалността „История“.

В линията на годишнини стои и текстът „Езиковед и родополог” по случай 120-годишнината от рождението на българския учен – диалектолог и методист, доц. Стайко Кабасанов.

От катедра „Славистика“ е възобновен кинофорумът „Славянско кино”. В него се прожектират филми от сръбската, полската и чешката кинематография, разкриващи езика и културата в тяхната естествена среда и допълващи академичното обучение в специалността „Славистика“.

„Специфика на филмовия диалог и превод“ е новоизлязлата и представена в „Пловдивски университет” книга на д-р Ангел Маринов, автор на изданието още в студентските си години. Кинокритикът и преподавател в НАТФИЗ проф. д.н. Божидар Манов посочва за автора, че чрез своята двойна квалификация, като филолог и киновед, много точно анализира сложния проблем за диалогичната реч на екрана и нейния превод.

Европейско признание за иновация на екип от Педагогическия факултет, Трима възпитаници на ПУ са отличени с националния приз „Студент на годината“ са заглавия от анонсите на първа страница. Водещият материал на изданието е „Невидимите конструкции, които държат света цял” от доц. д-р Станимир Манолов, изнесъл лекция на интердисциплинарния лекториум „Архитектура на невидимото“. Лекцията е първата от новия цикъл лекции, организиран от Университетския център за работа с млади учени, докторанти и постдокторанти Academia Iuventutis.

Тези и още десетки теми моделират съдържанието на новия „Пловдивски университет”.