PU-FISN-28.11 (2)

ФИСН резултатен за градската мобилност

Реиндустриализацията на България – мисията е възможна, хиперпотреблението и комуникациите

Разработване на иновативен модел за оценка и проследяване на поведението, нуждите и удовлетвореността на потребителите на градския транспорт – това е един от пловдивските приноси в рамките на първия български проект, финансиран от инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“ на ЕС с наименованието „Иноеър“. Проектът е за близо 4 милиона евро и се реализира от Софийския университет, Пловдивския университет, 2 неправителствени организации, 2 компании и един национален институт под ръководството на Столична община. Екипът на Факултета по икономически и социални науки при ПУ „Паисий Хилендарски“ представи основните резултати, като специално внимание беше насочено към ефектите, свързани с подобряване на градската мобилност и качеството на въздуха. Проектът е единствен по рода си въобще в Европа и цели разработване на алтернативни маршрути за обществен транспорт, ограничаване на трафика и подобряване на качеството на въздуха, поясни Кристиан Кръстев, зам.-кмет на София по транспорта. От страна на Пловдивския университет са разработени различни модели и специален софтуер за проследяване на трафика на базата на видеонаблюдение. До момента по проекта са издадени и над 10 публикации, 8 от които са в престижните научни бази данни Scopus и Web Of Science, подчерта проф. Станимир Кабаиванов,  декан на  факултета.

dav

Още 19 публикации, 7 от които са в реферирани и индексирани издания в наукометричните бази данни Scopus и Web of Science, бяха отчетени по друг проект на ФИСН „Ефектите на глобализацията: хиперпотребление и (не)екологоустойчиво поведение“. Проектен ръководител е доц. Теофана Димитрова, ръководеща катедра „Маркетинг и мждународни икономически отношения“. Дейностите по проекта са в 4 направления: глобализацията, постмодерното общество, маркетинговата етика на транснационалните компании и устойчивото развитие. В рамките на проекта са осъществени изследвания на икономическия растеж на България и ЕС, забавен от дълговото финансиране на бюджетите след кризата, както и промените на пазара на труда, породени от влиянието на кризисните фактори в условията на глобализация. Реализирани са емпирични изследвания върху хиперпотреблението и устойчивото потребителско поведение на българите, както и върху маркетинговата етика на пазара на банкови и мобилни услуги.

По същия проект като специален научен продукт бяха издадени и две монографии: едната от проф. Велин Станев, посветена на хиперпотреблението и комуникацията, а втората, анголезична,  „The Reindustrialization of Bulgaria – Mission Possible: Best Practices and Cases from the Region of Plovdiv and Trakia Economic Zone“. („Реиндустриализацията на България – мисията е възможна: добри практики от региона на Пловдив и Тракия икономическа зона“). Съставител и научен редактор е доц. Атанас Владиков. Той изрази твърдата си увереност, че реиндустриализацията на страната ни е напълно възможна, а Пловдив се налага като нейно индустриално сърце.

PU-FISN-28.11 (4)

Пловдив неслучайно е лидер в индустрията, която е в процес на възстановяване, посочи също Стефан Стоянов, зам.-кмет на Община Пловдив, като даде примери за много производства, които стартират именно от града на тепетата. Въпреки трудностите постоянно се обявяват нови инвестиции и се получава насищане във високотехнологичните производства, подчерта той.

Резултатите от изпълнението на двата проекта бяха представени на среща дискусия в Епископската базилика на Филипопол, най-голямата раннохристиянска църква в страната. Към форума се присъединиха представители на общините София, Пловдив и Асеновград, на Тракия икономическа зона, Българска стопанска камара, преподаватели, докторанти и студенти от ФИСН.