Същността на естествения интелект, изчислителните теории за интелекта, ограниченията на изкуствения интелект и опасностите от смесване на виртуални фикции и реалност – тематични ядра в ново изследване, посветено на естествения и изкуствения интелект(AI). Книгата дава отговор какво мозъкът прави интелигентно, поглежда към биологичната специфика на „здравия разум“, символната активност. Селекцията е ситуирана по модела синтез на акт или патерн…

Естествената интелигентност се корени в живота с менталните му форми и не може да се симулира вън от него, докато границите на AI са граници на изчислението. Формите на AI – артефакти: виртуални, нямат менталност и излаз към реалния свят. Не можем да се слеем с изкуствения интелект – той е виртуален, сочи изследването. Негов автор е професорът по философия на науката Сергей Герджиков. С името му са свръзани седемнайсет философски монографии, множество статии, студии и доклади. Публикува книги и антологии по философия на науката, източна философия и дзен като съставител, преводач и редактор.

Книгата онасловява в първата глава биологичната интелигентност като експанзивен ресинтез, разглежда принципни ограничения на изкуствения интелект. Тук са ограничения на изчислимостта, успехи и провали, Top-down стратегия и Bottom-up стратегия, ограничения на Bottom-up стратегията, невронни мрежи и експертни системи, здравият разум в правила, компютърната „визия.

В „Тестове на генератори на текст и образ на демаркация „естествен – изкуствен интелект” изданието среща читателя с разпознаване на фраза, творчески текстове – есе, кратък разказ, творчески образ, творчество: виц, външен свят и истина, разбиране за време, пространство и причинност, генериране на фалшиви имена, данни и факти, истина и лъжа, въпроси за менталност и технология, реален свят и виртуалност.

Изданието е на УИ „Св. Климент Охридски”.