Мотото идва от апозитивното онасловяване на фигурата на Иван Вазов. Патриархът на националната ни литература и още десетки имена – от възрожденските дни до съвремието, влизат в анализаторския обектив на Иван Гранитски. Според Панко Анчев той „проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи”, като „формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори”.
Ако при Раковски е избухването на националната и социалната енергия, то Каравелов носи страстта на разума, а Чинтулов отвежда до поетичната искра на любородието. Апостола апелира: Внимателно бързайте!.
Великата национална душа се отразява от Ботев, а Захарий Стоянов демонстрира огнената полемика на Летописеца. Изследването на Иван Гранитски излиза със знака на Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2023, но в българския издателски контекст авторът е известен и като генералната фигура на издателство „Захарий Стоянов”.
Магичната привлекателност на Яворовото слово не пречи Дебелянов да бъде поезия и национална съдба, трагиката и националната съдба да се сливат у Гео Милев, апотеозът на безстрашната вяра у Вапцаров. Александър Вутимски се явява самотен мечтател. Образа на града го виждаме в ранната поезия на Богомил Райновв, Александър Геров „скита” между състояния, докато Веселин Ханчев идва с драматичен лиризъм. Валери Петров е издигнвал словесните си храмове, Павел Матев носи светлата печал на спомена. Като неуморна жрица на словото е опризнакостена Лиляна Стефанова, докато Пеньо Пенев застава като поет на възторга и покрусата.
Мостът връща в териториите на родното и тук Талев е крепител на националното самосъзнание, а Николай Хайтов – художник воин. Българското слово има своя храм и в него ролята на свещенослужител принадлежи на Антон Дончев. С Георги Джагаров погледът е към човека в огледалото на историята, със Станка Пенчева – към огъня на страстта и съзерцанието на Вечността. Яростното сърце на надеждата е при Андрей Германов, Любомир Левчев е последният, неизбягал от Помпей. Апелът послание е от Стефан Цанев – Нека вечно изгаряме като звезди… Търсим живата метафора на поезията и тя е във фигурата на Христо Фотев. Оптическа текстова техника от Иван Гранитски. „Енергията на българския дух”! Новото заглавие стои предизивикателно за почитателите на литературата и изследователските умонастроения към нея.