„Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете”, авторство на медиевиста литературовед Куйо Куев, съдържа странстването на ръкописите, тяхното унищожение и разглежда съдбата на по-важните старобългарски паметници. Установява се, че множество безценни произведения изчезват след целенасочена политика и/или нехайство от онези, които е следвало да ги съхраняват.
Книгата на проф. Куев е своеобразна енциклопедия на българската средновековна литература, запознаваща ни с културните постижения на нашите предци, посочват издателите от „Българска история”. Новото издание предлага пълен превод на цитираните приписки, а това ги превръща в достъпни информационни източници за широката читателска публика. Отдавна е установено, че в познанията за Българското средновековие ролята на изворовия материал е основна.
През 1939 Куйо Куев защитава в Краков докторската си дисертация „Константин Костенечки в българската и сръбската литература“. Специализира във Виена и Лайпциг. Изследователят е автор на основополагащи монографии в литературоведската медиевистика у нас, сред които и прототипът „Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете“, 1979, чийто тираж значително бързо се изчерпва.
В 1986 става факт второто издание, носещо в добавка факсимилета на много от описваните в текста произведения. В съдбата на старата ни писменост се оглежда съдбата на нашия народ, посочено е от професора славист Куйо Куев.
В стратегията на сдружение „Българска история” е да популяризира заглавия от Златния фонд на българската историография, към които принадлежи и „Старобългарската ръкописна книга през вековете”, отбелязват издателите.