Sydbata na starobylgarskata rykopisna kniga prez vekovete

Енциклопедично за средновековната българска литература

„Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете”, авторство на медиевиста литературовед Куйо Куев, съдържа странстването на ръкописите, тяхното унищожение и разглежда съдбата на по-важните старобългарски паметници. Установява се, че множество безценни произведения изчезват след целенасочена политика и/или нехайство от онези, които е следвало да ги съхраняват.

Книгата на проф. Куев е своеобразна енциклопедия на българската средновековна литература, запознаваща ни с културните постижения на нашите предци, посочват издателите от „Българска история”. Новото издание предлага пълен превод на цитираните приписки, а това ги превръща в достъпни информационни източници за широката читателска публика. Отдавна е установено, че в познанията за Българското средновековие ролята на изворовия материал  е основна.

През 1939 Куйо Куев защитава в Краков докторската си дисертация „Константин Костенечки в българската и сръбската литература“. Специализира във Виена и Лайпциг. Изследователят е автор на основополагащи монографии в литературоведската медиевистика у нас, сред които и  прототипът „Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете“, 1979, чийто тираж  значително бързо се изчерпва.

В 1986 става факт второто издание, носещо в добавка  факсимилета на много от описваните в текста произведения. В съдбата на старата ни писменост се оглежда съдбата на нашия народ, посочено е от професора славист Куйо Куев.

В стратегията на сдружение „Българска история” е да популяризира заглавия от Златния фонд на българската историография, към които принадлежи и „Старобългарската ръкописна книга през вековете”, отбелязват издателите.