Професор Стефана Димитрова е визионер, детерминиращ бъдещите лингвистични загадки

Илия Солтиров е филолог русист. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В същата алма-матер защитава докторска дисертация на тема „Непарадигматични отношения в руската морфологична система” под ръководството на световноизвестния лингвист проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. Дисертационният му текст е компетентно навлизане в изследването на непарадигматичните отношения и единиците, които ги материализират. Темата е релационна и с параметрите на  съпоставителното славянско езикознание и индоевропеистиката.

Д-р Илия Солтиров осъществява публикации във филологоуниверситетски издания, издания на Българската академия на науките и други академични институции у нас и в чужбина. Прилага структурационно балансиран, задълбочен и анализационен подход в лингвоизследователската си функционалност.

Рейтингов преподавател по руски език. Преподава в стародавната гимназия на възрожденския Пловдив и българските земи, днес Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.

По какъв начин Ви влияе добрата теоретична подготовка в преподаването на езика, при все че аудиторната задача е главно аплайдова? 

Добрата теоретична основа валидира личността на талантливия учител, но не е достатъчна. На него са му необходими искреност, емпатия, диалогичност и любов към професията. Намирането на балансa между теоретичната осведоменост и сценичната репрезентация и тяхното инкорпориране  в подхода – това е една от най-трудните задачи, които трябва да реши съвременният учител.

Въведима ли е партикулната теория в обучението? 

Всяка една научна теория трябва да има практическа насоченост. Антропоцентричният наратив на партикулната теория ни предлага нов и перспективен модел, който подобрява поддържането, актуализацията и многократното използване на малък брой езикови единици в различни речеви ситуации. Положително е, че внедряването на партикулната теория в часовете по руски език не зависи от степента на трудност, нито от равнището на резултатите на учениците. Този подход може да се култивира и на елементарно ниво. Най-популярният пример за това е партикулната комбинаторика: да+же, у+же, не+у+же+ли, то+же…

С граматиката или с лексиката стават по приятели учениците? 

Наблюденията ми не дават еднозначен отговор. Това зависи до голяма степен от личностната им нагласа и техните интереси. При всички положения овладяването на граматичните модели изисква по-големи усилия от страна на учениците. Намирам обяснението в т.нар. генеративна граматика на Ноам Чомски, според която при изграждането на изречението се задействат ненаблюдаеми езикови механизми и правила, които са изначално заложени в нашия мозък и не се повлияват от личните предпочитания на говорещия човек.

“Езикът – що е то?” остава загадка на хилядолетията? 

Пожелавам си скоро да не намеря отговор на поставения въпрос, защото така ще се запази моят интерес към лингвистиката. Най-новите цялостни проучвания успешно идентифицират човешки черти в системата на езика, което ни доближава до схващането, че той е нещо средно – между строга система и биологично същество. Имаме сериозни основания да приемем хипотезата за релевантна.

Често си позволявам да насочвам вниманието на моите ученици към тази симбиоза, която езикът притежава, в случаите, когато срещаме изключения от граматичните правила. Тезата, че във всички граматики има изключения, принадлeжи на Едуард Сапир. Езикът не е съвършена система, той прилича на нас, хората, и това е първото, което трябва да се обясни в часовете по чуждоезиково обучение. Тук е мястото да отбележа, че строгата наука има място в българските училища; тя ни помага да погледнем под различен ъгъл дадено явление.

Да се работи под ръководството на проф. Стефана Димитрова, е ускорено темпо на мисълта, корекционна и откривателска умонастроеност, поглед към различното?… 

Изпитвам огромна признателност към моя научен ръководител – проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. Осъзнавам как знанията и съветите, които получих от нея, ми дават широкоспектърен поглед върху учебния процес. Проф. Стефана Димитрова е завладяващ вектор с много висока степен на значимост в моята професионална реализация. Тя е визионер, който сполучливо детерминира бъдещите лингвистични загадки. Приносите на проф. Стефана Димитрова са безспорни – освен че обогатяват теорията на езика, те имат и практическа насоченост при изучаването на българския и руския език.

През 2015 пишете: “В лингвистиката съвсем отскоро се заговори за непарадигматични отношения”,  а всъщност непарадигматичното предхожда парадигматичното? 

Вашата позиция е изключителна вярна – непарадигматичното е отглас от един предишен строй на човешкия език. Партикулната концепция, която по същество верифицира непарадигматичните отношения в езика, запълва огромна празнота в системата на езикознанието. Създател на тази теория е неординарният руски езиковед Т. М. Николаева. Изследователите от нейния калибър не се страхуват да назоват наблюдаваните явления, системните учени ги пропускат деликатно. Схващането за съществуване на непарадигматични отношения и нетаксономични единици, които дистрибутират тези отношения, е  резултат от една отдавна подлагана на обсъждане дискусия – дискусията за езиковите остатъци и за отрицателния езиков материал.

Малките думи формират своеобразна парадигма, те са сред основните елементи на деиктичното поле. По тази тема сме водили доста разговори с Тенчо Дерекювлиев, съавтор във “Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова”, притежател на ярка идентичност, солидна научна подготовка и извънстандартен стил. Установили сме безграничността на въпроса за дискурсивните думи. Не мога да скрия и факта, че много от моите виждания за езика са повлияни от тези лингвистични разговори.

Имате интереси към невролингвистиката – излизаме от представите, установени в конспектното съдържание по езиковедските дисциплини? 

Вярвам, че това е най-егоцентричната наука. Притежава инструментариума да модифицира съвременния живот и да ни отговори на най-важния въпрос и подвъпроси – как функционира човешкият мозък, каква е неговата структура и чрез какви схеми се осъществява организацията на неговите градивни елементи? А както нееднократно отбелязва проф. Стефана Димитрова, „в наукознанието най-сложният обект за изследване е човешкият мозък. Вторият по сложност обект е продуктът на човешкия мозък, който се нарича човешки език”. Невролингвистиката е авангардът на наукознанието. Тя по същество е сложно ориентирана агломерация, която акомодира в холистична цялост психологията, неврологията и лингвистиката.

Холистичният подход е факт в съвременната лингвистика – това в значителна степен превръща реалния лингвист и в интердисциплинарист? 

Безспорно на всеки, който иска да се занимава с лингвистика, му е необходим широк спектър от евристични методи. Езиковите процеси и модели се подразделят на два вида: наблюдаеми и ненаблюдаеми. Първите са обект на изследване от страна на конвенционалните граматики, а вторите – от  страна на генеративната граматика на Ноам Чомски. Важно е да се отбележи, че и двата вида не се променят в зависимост от пристрастията на изследователя. Колкото по-осведомен е ученият, колкото повече научни школи и теории познава той, толкова по-достоверни и по-пълноценни ще бъдат неговите научни разработки. Истинският проблем на съвременната лингвистика у нас е, че повечето учени предпочитат да провеждат своите изследвания в една научна парадигма, а това, от своя страна, намалява шансовете за краен успех. Езиковедът трябва да притежава интегрален подход.

През филтъра на метафората, всичко нетрадиционно в науката е непарадигматично?

Днешната лингвистика няма ярко изразен облик и се намира в преходен етап от своето развитие. Тя заимства богат инструментариум и методологичен комплект, които принадлежат на предишни лингвистични направления, както и на други научни области (биология, психология, социология…). Това предопределя до голяма степен спецификата на новите изследвания – те трябва да бъдат нетрадиционни и непарадигматични. Разбира се, необходимо е да надграждат, а не единствено да критикуват предишните постижения на лингвистиката. Може би сме свидетели на зараждаща се революция в тази научна област, която би конструирала своя парадигма.

Синкретизмът на думата в правремената какво показва, тълкуван от съвременно гледище? 

Синкретизмът ни сигнализира да търсим слятост на процесите сегментация – концептуализация – категоризация в хилядолетията, но това е въпрос на интердисциплинарен подход и няма как да бъде даден отговор в няколко изречения.

Флексията в руския език се е образувала с помощта на аглутинативен процес, в който са участвали елементарни по устройство думи; тя носи остатъци от един много по-ранен етап (изолиращ строй) и постепенно се възвръща към своите корени. Днес ние наблюдаваме манифестирането на тези думи под формата на скрита езикова памет или изключения. Обяснението на тези явления се намира в генеративната граматика на Ноам Чомски и в партикулния минисинтаксис, който за пръв път дефинира Т. М. Николаева.

Проф. Стефана Димитрова смята, че в синтетичния строй винаги могат да се открият тенденции към аналитизъм. Валидно е и обратното твърдение – аналитичните езици изобилстват от прояви на синтетизъм. Това обстоятелство свидетелства за наличието на преходно равнище – между аналитизма и синтетизма, и потвърждава тезата на Стефана Димитрова, че езикът е отворена система, която е съставена от ядро и периферия (вибриращи зони).

Малките думички с голямо значение – от безкоординатността на дискурса ли произтича? 

Да. Споделям мнението, че безграничното поле на дискурса имплицира благоприятна среда за казуални релации, които се материализират чрез употребата на малките думички. Тези елементарни езикови единици се характеризират с твърде отвлечена и неясна семантика, клоняща винаги към логико-понятийната категория определеност / неопределеност. Те изпълняват ролята на дискурсивни единици, притежават висока фреквентност и имат пряко отношение към деиктичната триада аз-тук-сега. Говорещият е основна фигура в речевата реализация на речника и граматиката и системата аз-тук-сега отразява неговата активност. Широкото схващане за комуникативен акт изисква наличието на двама участници и затова ролята на ти също е ключова, а оттук може да детерминираме деиктичната четириада аз-ти-тук-сега. Тази идея не е моя, бих искал да приведа думите на проф. Стефана Димитрова от нейното интервю отпреди няколко седмици: „Елементът Аз предполага само егореференция. Елементът Ти осигурява дескрипция на комуникативния процес. Комуникацията предполага винаги двама интерпретатори – говорещ и слушащ”. А тези, които са увлечени от теорията на езикознанието, може да се насочат към нейната най-нова кинга – „Лингвистичен роман. My Way”.

В заключение бих искал да обобщя: малките думички имат голямо значение в цялостното постигане на речевия смисъл. Те винаги носят белезите на скритата езикова памет и тяхното съдържание не е само на повърхността, но и в подтекста. Именно поради тази причина работата на изследователя, който се занимава с теоретизирането на дискурсивните думи, не е привлекателна, но притежава първостепенно значение за лингвистиката.