Илия Солтиров е доктор по филология, езиковед русист. Защитава дисертация на тема „Непарадигматични отношения в руската морфологична система”. Негов научен ръководител е изтъкнатият български лингвист с доказано присъствие в световното езикознание – проф. д.ф.н. Стефана Димитрова.

Темата на дисертационното изследване на д-р Солтиров е предизвикателна и перспективна формулировка според лингвистите. Авторът й завършва руска филология в Пловдивския университет, където впоследствие е и докторант на проф. Димитрова.

Съвременното езикознание използва доста често термина парадигма – от традицията той е познат като изразяващ система от форми, например парадигмата на думата Х за единствено число в различните падежи, а в най-ново време в него се влага и значението „научен подход”. Какво представлява непарадигматичната лингвистика?

Бих добавил още, че и в двата случая става дума за наличието на някаква тенденция. Тази тенденция получава наименованието парадигма. В езика парадигмата се свързва с изменението по образец, а в езикознанието – с работата в рамките на определено научно направление. А непарадигматичната лингвистика, от своя страна, събира ведно тези два подхода – езиковия и езиковедския, за да изведе на преден план дефектите и на едната, и на другата система. С други думи, езикът и науката за езика имат недостатъци, които нарушават тенденцията и подлагат под съмнение общата цялост на системата. Именно поради тази причина изключенията са много по-малко от правилата. В противен случай нарушенията биха се превърнали в правила. А. Мартине казва, че всяка една система има центробежни сили, които я привеждат във вибрация в дадени зони, а после тези зони се превръщат в своята противоположност.

В лингвистиката съвсем отскоро се заговори за непарадигматични отношения. Смело мога да заявя, че в България цялостно и типологично изследване на тази тематика ни предлага единствено проф. Стефана Димитрова. Разбира се, за създател на непарадигматичната лингвистика може да се приеме руският учен Татяна Николаева. Именно нейната холистична концепция за наличието на неописан езиков пласт, наречен партикули, стана повод за написване на моята дисертация. Татяна Николаева обявява, че е настъпило времето на граматиката на малките думички.  Става въпрос за друго мислене, за излизане от рамките на сковаващите традиционни подходи. Тя обявява граматиката на малките думички през 1987 г. в доклада си на конференцията по принципите на граматичната дескрипция, състояла се в Поатие (Франция).

Когато изследваният език притежава падежна парадигма, по-лесно ли се открояват непарадигматичните отношения. Какви резултати би показала картината за български, който е архивирал падежите в историческия си развой?

Безспорно наличието на модели за изменение на имената в руския език създава благоприятна почва за описание на непарадигмитичните отношения. Отклонения от нормата могат да бъдат търсени и при глаголното спрежение. Например при руския глагол победить отсъства формата за първо лице, единствено число. За тази цел говорещият трябва да прибегне до компромисни варианти: одержу победу, стану победителем, победа будет за мной. Смятам, че и българският език, който изобилства от клитики, полуклитики, артикли, би могъл да представи плодотворни данни при прилагането на партикулната теория. Не съм специалист в областта на българистиката и не мога да дам категорично мнение относно мястото и важността на архаичните падежни остатъци в рамките на посочената теория.

Т. М. Николаева използва термина партикули, за да назове древните елементи, които са обект на изследване в нейната теория. Много от тези елементи в съвременните славянски езици са в морфемната основа на местоимения, на местоименни наречия, съставна част на съюзи или междуметия. Къде се изразява разликата между значението на древните партикули и съвременните частици, назовавани днес със същия латински термин?

Въпросът е доста важен, а отговорът ми може да прозвучи несериозно, но ще си позволя да кажа, че не всяка частица е партикула и не всяка партикула е частица. Наистина, партикулите служат за строителен материал при създаването на много от днешните местоимения, местоименни наречия, съюзи, предлози, частици, междуметия, афикси, клитики, детерминативи, артикли. Но нито една от посочените групи не изчерпва изцяло спецификата на партикулите, именно поради тази причина партикулният клас разрушава научните парадигми на лингвистиката, свидетелства за несъвършения й методологичен апарат.

Вашата дисертация бе защитена под ръководството на проф. Стефана Димитрова, чиито изследвания са в областта на дълбокотеоретичната лингвистика, автор е и на първата у нас монографична Прагматика. Ако използваме разговорния израз „С големи музиканти се свири лесно”, как бихне го трансформирали за случаите, когато се работи с голям учен?

Смятам, че за да станеш пълноценен учен, трябва да си и достоен и нравствен човек, да признаваш  чуждото мнение, да говориш, но и да слушаш. Проф. Стефана Димитрова е такъв пример. Тя е учен с изявени и доказани способности в областта на лингвистиката. С нея се работи лесно, приятно, защото тя обича новите подходи, не робува на аксиоми и уважава чуждото мнение. Нейните задълбочени познания по всички клонове на езикознанието и високата й ерудиция до голяма степен задължават и изискват отговорно отношение към поставените задачи. Това, от своя страна, води и до резултати. Искам да посоча един съществен факт. Преди да започна да работя с проф. Стефана Димитрова имах сериозни познания за езика (и по-точно за руския език), но почти незначителни за науката за езика. Именно благодарение на проф. Стефана Димитрова започнах по-задълбочено да се занимавам с лингвистичните теории, школи, направления. По този повод имам една забележка относно обучението в университетите. Езиковите и езиковедските сведения трябва да се поднасят дозирано, в еднакви пропорции, необходимо е те да вървят ръка за ръка. Ако бъде даден превес само на единия компонент, цялостното оформяне на бъдещия филолог ще бъде поставено под съмнение.

Може ли да се каже, че древните партикули често са пред нашия поглед върху думите, но ние или не подозираме праобраза им, или езиковото ни въображение не е стигнало дотам, че да предполагаме тяхното присъствие?

 Напълно съм съгласен, че учените не искат да приемат партикулите, макар добре да ги познават. Вероятно Вашето предположение ще се окаже най-правдоподобно – липсва ни езиково въображение. Струва ми си, че голяма част от съвременните езиковеди се смущават да се доверят на собствената си интуиция. Боят се, че веднага ще ги обявят за лаици, ако се възползват от този подход. Интуицията, която е подкрепена с исторически данни, би ни помогнала да разгадаем най-сложните въпроси за спецификата на езиковата система. Разбира се, че древните партикули постоянно попадат в нашата реч. Това са едни от най-често използваните елементи (да, не, но, на, ли, по, же), които могат да се комбинират помежду си (дали, нали, дано, поне, понеже). Партикулният механизъм прилича на детски конструктор, където с помощта на ограничено количество елементи могат да се построят множество различни фигури в зависимост от фантазията и потребностите на детето. В лингвистиката моделирането от такъв тип е субективен фактор, продукт е на въображението не на детето, а на изследователя. Прибягването към такива прости по структура елементи от страна на говорещото лице е пряко следствие от все по-забързания ни живот и от стремежа ни към изразяване на все по-голямо количество информация за колкото се може по-малко време. Ще се съгласите, че днес всички ние сме принудени да пестим време. Поради тази причина прибягваме до компютри, телефони, самолети, партикули – до всичко, което не изисква особени усилия.

Партикуларната теория на Т. М. Николава  в голяма степен е индоевропеизирана, търсят се прастарите значения и континуацията им в развоя на партикулите. Подобен тип книга, дори доста по-сложна, е Старобългарска граматика. Теория на основите от чл.-кор. Иван Добрев. Намирате ли паралели между двете монографии?

Изследванията на посочените учени до голяма степен кореспондират помежду си. Към споменатите имена бих добавил и това на проф. Мирослав Янакиев, който също използва минимизиращ подход към езиковия материал. Работите и на тримата автори не трябва само да се четат, но и многократно да се препрочитат. Изследванията от такъв тип са трудни за възприемане, изискват задълбочени и многоаспектни познания, но и предлагат плодотворни идеи. Причината е една – посочените автори притежават проникновен ум,  с който не всички може да се похвалим.

След всичко, прочетено и интерпретирано дотук във филологическите Ви занимания, бихте ли формулирали три изречения максими, които езикът Ви е сигнализирал?

Искам предварително да предупредя уважаемите читатели, че езиковите максими, които спазвам от самото начало на своята езиковедска дейност, могат да бъдат отнесени и към общочовешките принципи. 1. Системата е съвкупност от правила и изключения. 2. Икономията (а не икономиката) движи човешкия прогрес. 3. Необходимо е по-често да се доверяваме на собствената си интуиция. Нека последното изречение да не успокоява мързеливите – трябва още и да се чете…