Златният век, историческа реалност и историкокултурен импулсатор в съвременността, дава на българската книжовност своеобразието „За буквите”. Доминацията на езиковия идентитет все повече е лансирана от интердисциплинарния хуманитаризъм.  В тази посока мостовете на времето отвеждат към ориганалната творба, позната с авторското обозначение Черноризец Храбър. Историческата остойностеност на текста нараства във вековете, стояща устойчиво върху прототипния си статус. Именно с него българският народ придобива правото да пише на роден език, определяно днес в науката като акт на културна самостоятелност. На него акцентират и от издателство „Българска история, с чийто знак „За буквите”излиза в ново издание, където доц. д-р Ива Трифонова прави синтез на най-известните и приети за представителни преписи – Берлинския, Московския, Лаврентиевия, публикувани във фaксимилен вид, а научен коментар съпътства преводите на съвременен български език.

Създадена в края на IX или началото на X век, малко преди същинския разцвет на славянската писменост, в зората на Златния век на българската книжовност и култура, произведението „За буквите” сякаш е написано именно за днешните читатели, става ясно от посоченото в уводния текст. То се превръща в символно  начало за книжнината на роден език, представлява своеобразна апология на славянската писменост, а появата на текста е доказателство за еволюцията на един народ.

С това ново издание широката адудитория получава възможността за подробен поглед върху това особено значимо за старобългарската литература произведение.