Гл. ас. Мариана Куршумова е преподавател по съвременен български език в  Пловдивския университет. Съавтор е на тестове за изпита по български език. Гл. ас. Куршумова беше председател на проверовъчната комисия в предварителната кампания през юни.

 Правописът и пунктуацията затрудняват ли сериозно кандидат-студентите?

 Основната група от нашите кандидат-студенти са зрелостници, които вече са се сблъсквали с българския правопис и пунктуация при подготовката си за матурата по български език. Различната структура на нашия изпит ги поставя в ситуация да покажат утвърдено умение не просто за разпознаване на правилно-неправилно, а за последователно, убедително и еднозначно четене на немалък корпус текст. В този си вид изпитният вариант изисква от тях целенасоченост в работата им, нужно е всяко езиково решение да е обмислено, прекарано през коректива на нормата. Когато липсва автоматизиран нормативен писмен изказ, трудностите ще са повече.

В какво се изразяват най-честите грешки?

 Грешките на кандидат-студентите се препокриват с разпознатите грешки за голяма част от обществото ни: недобро познаване на нормата, засягаща връзката буква-звук, поради което са налице колебанията в двойките а-ъ, о-у, е-и, й-и, я-е, звучна-беззвучна съгласна, двойни съгласни (нн, тт, дд); пунктуационно оформяне на различни видове изреченски структури (обособени и вметнати конструкции, затварящи знаци).

Ако при правописа на думите може да проработи принципът на запомнянето, при пунктуацията се налага като че ли да бъде приложен и верният прочит на смисъла на текста?

 Характерът на българска пунктуация налага присъствието на теоретична база (която се дава в прогимназията още), но когато се работи със свързан текст, осмислянето му, навлизането в „атмосферата” му е абсолютно задължително. Без тази стъпка се получават логически несъответствия, които са труднообясними за човек на 20 години.

За тази година Пловдивският университет прие валидността и на двата речника – от 2002 и 2012? Това покачи ли се нивото на по-високите оценки?

Не бих казала, много трудно е при нашия формат на изпита, при професионализма на колегите, които подготвят изпитните варианти, подобна ситуация да доведе до сериозна промяна в нивото на езикова компетентност, дори и на най-добрите. Разпознаването на двата речника имаше за цел да успокои нашите кандидат-студенти, за които навярно е съществувало опасението, че те някак могат да се окажат „неграмотни” според новия речник. Комисията по български език нямаше за цел да сблъсква младите хора с явно проблемни зони на кодифицираната ни норма.

 Какво показва скалата по оценяването днес, сравнена с критериите от първите години на изпита по български език?

 При отговора на този въпрос човек може да е отчаян песимист или въодушевен оптимист. Аз избирам да съм оптимистичен реалист. Поколението от първите години на изпита е било друго, затова и скалата беше друга (отнемали сме по 0.50 за една грешка!), и резултатите бяха други. Няма смисъл да злословим младите ни хора, да се вайкаме или да идеализираме миналото. Казано е, че доброто дърво ражда добри плодове, а лошото дърво ражда лоши. По-смислено е да се запитаме защо днес дървото е лошо, как така образователната ни система вече не може да „роди” грамотност. Нека не се заблуждаваме, най-важната задача и цел на образованието винаги е била на първо място езиковата грамотност. Като че ли се говори много за всички фактори, които обясняват крайния резултат, но действията са малко. Имах възможност да видя трудностите, които са заложени в учебник по български език за пети клас. Теоретизирането, детайлите във всяка тема са толкова много, че детето не може да разбере кое е базата, без кое не може, кое е основата и кое надгражда. И се отказва с ясното съзнание, че това не може да се научи, а то първо трябва да се разбере. Като прибавим натоварената програма за учителя, който галопира в материала, вече имаме обяснение за резултата, с който ние се срещаме. Нарекох себе си оптимистичен реалист, защото вярвам, че промяната е възможна. Ще е чудесно, ако тя започне в нещата, които всички учители отдавна посочват, но има и друг път – във всеки човек по отделно. Вярвам, че кандидат-студентите ни с високи резултати от нашия изпит са съ-творили тази промяна за себе си, като са имали добър помощник, който им е показал логиката на езика ни, убедил ги е, че могат да я разберат и че си струва да я прилагат.