На съвременните изследователски постижения на българистиката в Чехия посветиха финалното заседание на международен форум. Научния си опит в популяризирането на българския език и литература извън граница споделиха д-р Ярослав Отченашек, д-р Марцел Черни, д-р Якуб Микулецки и доц. д-р Гинка Бакърджиева, представяйки научните си трудове с българистична тематика, публикувани през последните 5 години. Сюрприз за участниците се оказа подаръкът на „Речник на термините от словенския фолклор в България“, който д-р Отченашек направи към тях.
Международната научна конференция „Живописна България – интердисциплинарни диалози в чужд контекст“ ще има следващо издание през септември у нас.
29 студенти, докторанти и техни научни ръководители от 8 държави участваха в сегашното издание, реализирано в Прага. Форумът бе организиран в рамките на Международната академична програма „Живописна България“, a териториален домакин Българският културен институт. Великолепието на експозицията „България и мозайките“ колоризира с допълнителна тържественост атмосферата.
Старт дадоха проф. д-р Теменужка Йовчева, заместник-ректор на Пловдивския университет по научноизследователската дейност, проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, ръководител на научната програма, и Володя Гоцев, директор на Института. Присъствието на българисти от целия свят е доказателство за съществуващия висок интерес към нашия език, литература и култура, посочиха те.
Акцент върху това, че в програмата „Живописна България“ си взаимодействат 10 университета от различни страни, което е предпоставка за добрата комуникация между българистите по света и изграждането на своеобразна българистична мрежа от учени, постави проф. Йовчева. Директорът на Българския културен институт в Прага оповести, че в лицето на културната институция могат да открият свой партньор при бъдещи научни инициативи в Чехия.
Международната конференция се осъществи в 4 заседания, като в научните доклади бяха направени съпоставки между българската и словенската поезия и проза върху произведения на Христо Ботев, Иван Вазов и Свети Иван Рилски. Висок интерес предизвикаха и докладите за връзката на Емилиян-Станевото творчество с богомилството и за образа на змея във фолклора, литературата и изобразителното изкуство.
