Висшите училища в България и по света извършват не само образователна, но и изследователска дейност. Някои университети имат по-значителен човешки и финансов ресурс за тази дейност и е добре те да бъдат подпомагани в рамките на проекти и програми с определени средства и политики, за да може изследователската дейност да се развива на много добро ниво, заяви проф. д-р Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет – Пловдив.

МУ – Пловдив е един от седемте в страната, получили високо признание. Те придобиват статут на изследователски университети за следващите четири години. Министерският съвет одобри отразяващия ги списък и от 2022 той ще се актуализира до 1 ноември всяка година.

Статутът на изследователско висше училище е въведен в Закона за висшето образование през 2020 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели.

Софийският университет и Медицинският университет в София събират над 5000 точки при необходим минимум от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия. университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат между 1000 и 2000 точки.

Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме.

На критериите за изследователски университети отговарят СУ „Св. Климент Охридски“, три медицински университета – в  София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

Седемте университета имат значима в ксоличествен и качествен аспект научна продукция и най-голям брой цитирания в научната литература. Със значителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а университетите с инженерен профил регистрират научна продукция, видима в международните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от международни и национални проекти и програми, както и от договори с български и чуждестранни предприятия.

Оценката за научната дейност на висшите училища се изчислява по приета наскоро от кабинета методика, включваща само обективни критерии. Вземат се предвид научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност. Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула.

При определянето на първите изследователски университети е използвана информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания.

Университетите бяха поканени да подготвят кандидатурите си за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като МОН публикува за обществено обсъждане методика за придобиване на изследователски статут. В Министерството на образованието и науката постъпиха заявления от 26 висши училища. Те са оценени по приетата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, създадена със заповед на министъра на образованието и науката.