Езиковедите премиерно на „ЕЗИК, ТЕОРИЯ, ИНТЕРПРЕТАЦИИ”

Неоспоримият авторитет на проф. Стефана Димитрова е повод за самочувствие на българските учени –лаконични са от Катедрата по български език при Софийския университет

Столичната зала БИАД посреща премиерата на квалитетно издание. „Език, теория, интерпретации” репрезентира над 800 страници лингвистична тематика. Книгата от жанра сборник се издава от Института за български език „Проф. Любомир Андречин” при Българската академия на науките и е съвместна инициатива с Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Рецензенти са проф. д.ф.н. Максим Стаменов от Българската академия на науките, доц. д-р Атанаска Тошева от Пловдивския университет и доц. д-р Донка Мангачева от Софийския университет.

Синкретична функционалност в „Език, теория, интерпретации” реализира езиковедът доц. д-р Енчо Тилев – съставител, сингуларен научен редактор и осъществител на предпечатната подготовка. Другият член на съставителския бином е гл. ас. д-р Христина Кукова от Института за български език. Пловдив слага знак в изданието и чрез графичния дизайнер на корицата – Валентина Ангелова.

Този сборник е доказателство и за удивителната способност на проф. Стефана Димитрова да вдъхновява – с пример, с дума, с интелектуална щедрост. Много от авторите тук говорят за този изключителен синтез на духовна извисеност и човечност, съчетани с неподправена доброжелателност и неизчерпаема посветеност на науката. Това особено ярко личи от споделеното в раздела Tabula gratulatoria, който по своеобразен начин добавя щрихи към образа на учения и човека Стефана Димитрова, посочват съставителите. Те са единодушни за едновременно съдържание в трудовете й – на широк лингвистичен хоризонт на европейски хуманитарист и прецизната школовка на изследовател, който ни убеждава с биографията си, че езиковедът не може да бъде затворен в границите на своя свят, защото езикът е преди всичко човешки акт, резултат от живото взаимодействие между когницията, социалната среда и културната памет.

Читателят има мисловния шанс за „Малка разходка из дебрите на теоретичната лингвистика”. Историята на научните изследвания и развитието на науката не са синонимични понятия; историята на научните парадигми може да върви зигзагообразно, спираловидно или по други траектории, но то е перспективно само ако се опира на координатната система време – пространство и ако отчита ролята на говорещия човек, посочва в „Малка разходка из дебрите на теоретичната лингвистика” докторът на филологическите науки проф. Стефана Димитрова. В наратива на сугестивния текст тя разкрива, че основните теми у нея са пресупозициите на дискурса и лингвистичният релативизъм, свързани с въпроса за сложността и многообразието на езиковите структури и с обратното влияние на езика върху мисленето и поведението. Обръщам се към тях редовно в случаите, когато имат връзка с другите разработвани от мен теми, с цел да покажа, че те имат пряко отношение към въпроса за творческата функция на езика и към онази негова роля, която Вилхелм фон Хумболт нарича превръщане на света в мисли (Verwandlung der Welt in Gedanken), посочва в типичния си изследователски стил лингвистът с международен профил. Според проф. Стефана Димитрова на базата на триадата език – култура – човешка личност може да се създаде друга лингвистика. Затова езикът може да бъде достъпен за наблюдение предмет на онази лингвистика, която изследва неговата речева реализация, и в същото време предмет на другата лингвистика, която се занимава с механизмите, пораждащи изказите, и с механизмите, осигуряващи тяхното разбиране, поставя конкретизации тя.

Винаги съм се възхищавала на Вашия талант да откривате източника на съвременните филологически (любословски) идеи! – сатурирано в плътна синтезност са поздравителните изречения към проф. Димитрова от литературоведа от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, на който тя е доктор хонорис кауза, проф. д.ф.н. Дечка Чавдарова.

Вие сте един от най-обаятелните, ерудирани и сладкодумни езиковеди, които в захлас съм слушала да говорят за науките за езика с проникновение, дълбоко познание, мъдрост и любов. Нямах щастието да бъда Ваш студент, но имах честта да рецензирате мой труд, и съм изключително благодарна за това нежно докосване до вселената Стефана Димитрова, категоризира чародейно португалистът доц. д-р Весела Чергова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сборниковия компонент TABULA GRATULATORIA.

Доц. д-р Енчо Тилев: Подготовката на такъв том изисква много умение, но преди всичко – желание да го направиш

За развитието на лингвистиката движеща сила имат именно теоретичните изследвания, убеден е изследователят

Професор Стефана Димитрова е сред най-изтъкнатите теоретици на нашето езикознание и името ѝ неизменно се свързва с теоретичната лингвистика. Всъщност именно в тази област са концентрирани и интересите ѝ, въпреки че тя е автор и на трудове с приложен характер, които са високо ценени у нас и в чужбина.

Думата теория присъства неслучайно в заглавието на сборника. Основание може да се намери и в думите на проф. Владимир Звегинцев, научния ръководител на проф. Димитрова и нейния „пръв и единствен учител по езикознание“, който казва, че за практиката няма нищо по-важно от добрата теория. Читателите на сборника ще забележат, че теоретичните текстове в него не са малко, а аз убедено вярвам, че за развитието на лингвистиката движеща сила имат именно теоретичните изследвания.

Мисля, че всяко лингвистично изследване неминуемо е белязано от едно и също – ученият да интерпретира езика и фактите на езика през призмата на своя лингвистичен мироглед. Възможно е, разбира се, интерпретациите на отделните учени да съвпадат, но не са малко и случаите, в които едни и същи факти се тълкуват по различен начин. Тълкуванията може да са в комплементарни отношения помежду си, но те разглеждат езика от различни ракурси.

В този смисъл структурирането на един юбилеен сборник неминуемо минава през откриването на сходното и различното в тематиката на всеки отделен текст. От друга страна, разнообразието от дискутираните проблеми е голямо, но това само потвърждава изобилието от направления и методологии в съвременната лингвистика.

Проф. Стефана Димитрова без съмнение е явление в българското езикознание и струва ми се, с това мое твърдение ще се съгласят всички. Такова е било отношението към нея и на колегите от предишните поколения, такова е отношението и на най-младите колеги днес. Стефана Димитрова умее да вдъхновява, тя е изключителен оратор и знае как да въведе слушателите в най-сложните проблеми на науката за езика.

Изданието, излизащо под знака на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките и включващо текстове на 69 автори, е с обем от 850 страници и това само по себе си е впечатляващо. Палитрата от доклади е наистина разнообразна – от фонетика и фонология, през лексикална семантика, морфология, прагматика, лингвокултурология, до литература и превод. Твърде обобщено представям проблематиката, но много от авторите споделят, че са се насочили към дадената тема под влияние на трудовете на проф. Димитрова или в разговори с нея. Това, от една страна, демонстрира широтата на научните интереси на Стефана Димитрова, а от друга, още веднъж свидетелства за редкия дар, който тя притежава – да поощрява и да провижда разгръщането на определен проблем в перспектива.

От сърце желая на проф. Стефана Димитрова това да е поредният голям неин юбилей, който честваме! Да си пожелаем и 100-годишнината ѝ да бъде отбелязана така тържествено!

Подготовката на един такъв том изисква много умение, но преди всичко – желание да го направиш. Идеята за сборника е моя и се радвам, че тук срещнах протегната ръка и от страна на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в лицето на декана – проф. д.ф.н. Константин Куцаров, и от страна на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ в лицето на неговия директор – проф. д-р Светла Коева. Всъщност откривам нещо символично в това – двете институции да си сътрудничат, за да отбележат тази толкова значима годишнина и за проф. Димитрова в личен план, и за българското езикознание като цяло.

Благодарен съм на проф. Коева за желанието ѝ Институтът да бъде издател на сборника, тъй като най-важният период от професионалния живот на проф. Димитрова е свързан именно с Българската академия на науките и с Института за български език, където в продължение на повече от две десетилетия тя ръководи Секцията по общо и съпоставително езикознание.

Изказвам и огромната си благодарност на гл. ас. д-р Христина Кукова, заедно с която сме съставители на тома и чиято помощ за реализирането на идеята в този вид е значителна.