Д-р Гергана Вълчева: Медицината пренастройва мисленето ни!

D-r Gergana Vylcheva

Избрах медицината, защото исках нещо динамично, свързано с работа в движение и комуникация с много хора, а не затворена между четирите стени на офиса. Никога не съм се виждала в образа на някоя друга професия – скучна, монотонна и никоя професия не съм усетила толкова близка, колкото медицината, запознава ни защо е избрала най-хуманната професия д-р Гергана Вълчева. Майка й е лекар, но не е влияние върху дъщеря си, която е сред отличниците на Випуск 2013. Може би защото знае колко е трудно, отговорно и на моменти неблагодарно, как се занимаваш с болката на хората, остави ме да избера сама и това решение да е само мое. Може би подсъзнателно, виждайки нейния пример, съм приела професията като нещо по-познато и близко, но никога не ми е било налагано, говорено или повлиявано. Баща ми, който няма нищо общо с медицината, беше този, когото усещах, че има повече желание да поема по лекарския път, разказва д-р Вълчева.

Тя вече облича сутрин бялата манта и констатира, че когато си в отделението, виждаш пред себе си много случаи и трябва да вземеш доста решения, учиш се в движение – виждаш медицината от съвсем различна страна. Всеки случай ти дава нови гледни точки и си задаваш нови въпроси .Както винаги обичам да казвам, няма нищо по-ценно от опита, особено в професия като нашата, лаконична е д-р Гергана Вълчева. Стартирала е в областтта на вътрешните болести.

Признавам си, че имах много голям сантимент към акушерството и гинекологията, но като една хирургична специалност, започнах да се разколебавам. Много харесвам децата и обичам да общувам с тях, минавала ми е през главата и мисълта за педиатър, но засега най-сигурно място заемат вътрешните болести. В момента тръгваме по нашия професионален път, съвсем в началото сме, всичко, което научим, ще бъде  от полза, пък и никога човек не е късно да осъзнае и намери своя най-точен път, не пречи преди това да маневрира, тълкува и прогнозира дамата медик.

Визуализацията на изучавания материал и нейното конспектиране по време на упражненията са били сред основните формули в студентството на д-р Вълчева. За медицината определено трябва  талант, но според  мен това е във всяка професия. Затова и избираме различни специалности, защото са важни личните качества, темпераментът, харектерът, пък и много други фактори. Медицината пренастройва мисленето ни, но ние не го усещаме, докато не се огледаме в очите на другите хора. Усещала съм, че когато съм в компания на немедицински лица, винаги им е много интересно и странно, доста ме разпитват и по тона им усещам, че за тях е любопитна тематика, споделя епозоди от комуникацията си нашият гост.

Това е най-отговорната професия и в нея невинаги две и две е четири . Отново бих я избрала, ако сега беше кандидат-студент. Колегите студенти в Медицинския университет да се възползват максимално от учебния процес, да са любознателни и заинтересовани, да питат и да опитват – това много ще им помогне в практикуването на професията, обобщава д-р Вълчева.