Тенденциите в третирането на оркестъра в европейската музика от втората половина на XX и началото на XXI век представя композиторска монография. Според проф. д-р Велислав Заимов изследването се оказва източник на информация за съвременната музика и изложените в него явления би трябвало да бъдат достояние за голяма част от днешните музиканти – на първо място за онези, които са тръгнали да се борят с празния нотен лист, както и всички, които се захващат с изпълнение на музиката от времето, в което живеем.
Различните тенденции в третирането на оркестъра и по отношение на тяхната тясно технологична реализация, и на идейно-естетическата им основа отразяват въплъщение на късномодерните разбирания, светоглед и чувствителност. Така тенденциите са своеобразен „симптом“ на времената и нравите на съвременната действителност, огласява текстът на композитора д-р Преслав Стоянов.
На разбирането за уникалност и оригиналност на индивидуалния почерк е базирана идеята за идентичностт през двайсетото и сега – през двайсет и първото столетие. В тази обща картина на неприемане на традицията (където едни автори я отхвърлят, други я преразглеждат и малцина я развиват) се наблюдава тенденцията на разпад на единството и възцаряване на индивидуалното, сочи монографичното изследване, изданено със знака на „Изток-Запад”.
Преслав Стоянов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Университета на гр. Бразилия и СУ „Св. Климент Охридски“. Изучава композиция при Ж. Антунес, С. Ногейра, М. Лима, проф. М. Пеков, проф. Й. Крушев, проф. А. Текелиев и проф. Кр. Тасков. Оркестрация следва при проф. А. Текелиев, а 2021 защитава докторския си труд по симфонична оркестрация под научното ръководство на проф. Андрей Диамандиев. Хоноруван преподавател е по симфонична оркестрация в НМА „Проф. П. Владигеров“ (2019–2021) и член на СБК.
Трудът изследва съвременни явления и феномени в най-широки граници от философско-исторически контекст на оркестъра от втората половина на ХХ в. до сега, наблягайки по своеобразен начин върху взаимовръзката традиция-съвременност. Тенденциите в третирането на оркестъра в европейската музика от втората половина на ХХ и началото на XXI век не се разглеждат като някакво чисто технологично и изолирано явление, а в контекста на оркестрацията на ХХ и ХХI век, европейското (на места и в световното и българското композиторско творчество), от една страна, а от друга, те се поставят в контекста на най-общокултурните, философски и естетически предпоставки, които в действителност формират различните композиторски движения, нагласи и вкусове спрямо европейската, световната и българската оркестрова практика, подчертава проф. Диамандиев.
Оркестровите тенденции на ХХ в. се извеждат от общите линии на развитие на музикалното изкуство, в определена степен те се различават и разграничават от предходния начин на третиране на оркестъра, ставя ясно от изложението. То насочва мисълта и към това, че чрез масмедиите в музиката и изкуствата се постига определена естетическа универсализация на вкусовете, така че даден интелектуален продукт да може да бъде консумиран на различни географски ширини. Става въпрос за тенденция, утвърждаваща нови форми на творчество, като например медийната композиция, филмовата музика, музиката за компютърни игри и въобще музиката, предназначена за широки кръгове потребители.