Стойчо Кузмов – емблема за майсторство

Stoicho Kuzmov solo

Името на кларинетиста Стойчо Кузмов принадлежи към плеядата от самородни таланти с ярко присъствие на фолклорноинструменталната сцена. Роден в Бодрово (сега общ. Димитровград), но установил се в Първомай и разгърнал музикантските си способности с марката на прочутата Първомайска група, този кларинетист е не само сигнално име за няколко генерации музиканти и за почитатели на тракийската народна музика. Той присъства в научноизследователски текстове на етномузиколози, а това е доказателство за значимостта му извън формата на частно-семейните и/или социално-календарните празници.

Историографията на тракийската народна музика сигнализира на посветените, че кларинетистът е роден точно преди век – на 2-и октомри 1919 г. Подобно на много музиканти, засвирвали в онези години с овчарска свирка по родните си места, и той започва с този инструмент. Дарбата му обаче е забелязана от бодровския кавалджия Запрян Тошев, както припомня математикът Атанаска Карагочева (племенница на кавалджията). Пред Стойчо Кузмов се открива възходящ път. Следва школа при известния тогава майстор Димитър Куледжията в Ябълково, а той бързо разбира, че ученикът ще върви нагоре. И когато бъдещият майстор и учителят му отиват в Бодрово за Великден, Куледжията е лаконичен: „Такъв ученик, който възприема така добре, не съм имал“. Оценката на Куледжията е и доказателство, и гаранция, че за Стойчо ще се говори с хвалебствия!

Установяването в Първомай, музикалното партньорство със Стефан Филипов, популярния тромпетист, солист, предводител на Първомайската група и автор на много от творбите в нейния репертоар, дава своите резултати. Точно имената на Стефан и Стойчо се оказват знак, че става дума за Първомайската група. Съвременниците им помнят как преди да е факт тази група, двамата заедно със свои колеги свирят в оркестър Джаз Рунти. В този период своето влияние върху тях оказват и озовалите се в малкия тракийски град ерудирани инструменталисти Стоян (баща) и Георги (син) Нешеви.

stoicho kuzmovСтойчо Кузмов се утвърждава като бележит кларинетист в сватбарския оркестър. Именно този оркестър е неговата инструментална среда, но сватбарската сцена изисква и много – почитателите в Тракия са наясно с музиката и песните, умението да импровизираш е задължително условие, за да си актуален на тази естрада. А като добавим и това, че преди повече от половин столетие озвучителните средства на сватбарските празненства не са били това, което са сега, задачите на солиращите инструменталисти са се оказвали повече от сериозни…

Кларинетистите свързват Стойчо Кузмов мигновено с неговата „Овчарска идилия” и с изпълнението на песентаКажи, кажи, любе Стано”. С онова разпознаваемо тракийско хоро, чийто прототип са мотивите на „Шинке ле…”. И с още десетки инструментали, които музикантите класифицират според собствената си скала на предпочитания.

Стойчо Кузмов е от лицата на Първомайската група. Създадена в средата на миналия век, тя и днес е близка до възприятията на инструменталисти и почитатели. Бачковското и Първомайското хоро са емблематични, влезли са в репертоара на оркестри, образувани в различни десетилетия през втората половина на XX в. Както е емблематичен с майсторството си Стойчо Кузмов.

Сега Бачковското хоро е сигнал на рейтинговото предаване по БНТ „Иде нашенската музика“, а в автобиографичната си книга  „Искри и проблясъци в две епохи“ (2018) Стойчо Шапатов, автор на десетки текстове за сватбарските оркестри и съорганизатор на първите срещи на инструменталните групи за народна музика, провеждани в началото на 80-те в Дълбок извор, посочва: „Бачковското хоро на Първомайската група може да се съизмерва единствено с Дунавското хоро на Дико Илиев“. Това е интересна констатация. Музикологът проф. д.из. Елисавета Вълчинова-Чендова, изследваща музиката на Дико Илиев, стига до извода, че „хората на Дико Илиев могат да звучат и на селския мегдан, и на градския площад, и в концертната зала” („Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България (средата на XIX-края на XX век), 2000).

Такова усещане поражда и Бачковското хоро!…

Притежаваше голямо чувство за ритъм, е казвал многократно акордеонистът Асен Николов, който години наред е на сцената с популярния кларинетист. А тонът на Стойчо? Ясен, запомнящ се, Стойчов. Критериите на Стефан Филипов в музиката са придирчиви, но оценката е безпристрастна и той е убеден, че Стойчовият тон държи първа позиция…

Тоноизвличането, импровизациите, солистичното у Стойчо Кузмов са сред главните признаци, които правят неговата музика привлекателна и за големия български кларинестист, стигнал до първи кларинет на Миланската скала – проф. Петко Радев. Когато Стойчо свири сватби из Чирпанския край, бъдещият професор, тогава в началото на кларинетната си практика, се увлича по изпълненията на кларинетиста от Първомайската група.

И сега етномузиколозите са на мнение, че Стойчо Кузмов е сред значимите народни музиканти кларинетисти от Тракия. Неговото творчество е ингредиент от основата, върху която Петко Радев осъществява синтез, за да създаде новия музикален стил, както става ясно от обемната монография на етномузиколога проф. д. из. Лозанка Пейчева – „Между Селото и Вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена”, 2008.

Първите две десетилетия от музикантската кариера на Стойчо са във времето, когато стихията Рамадан Лолов, патриархът на кларинетистите, е още на сцената. Същевременно в Първомайско и в съседни на района общини се появават няколко други имена инструменталисти с кларинет, всяко от които търси собствен стил и привличането на свои привърженици. Тези имена са известни за следящите развоя на сватбарските оркестри и понеже акцентът в този текст е фигурата на Стойчо, ги оставяме да бъдат разгадани от хилядите техни почитатели.

Музикантската фигура на Стойчо Кузмов е както в историческия развой на тракийската музика – като времево присъствие и участие в потока на формиране на кларинетните школи, така и в сегашността – като инструменталист, чиито изпълнителски особености привличат интерпретаторското внимание на изследователите. Авангардният съвременен кларинетист Илия Илиев, познат и от „Ку-ку бенд”, пише за Стойчо Кузмов в докторската си дисертация „Методични подходи при изпълнение на кларинет в българската народна музика”, 2015: „Новият стил на музициране се отличава с ярко построена фолклорна тема, след която идва ред на солата с коленен характер в рамките на интервал октава и с използването на по-богата орнаментика. Характерното за Стойчо е, че той е „подлагал” на солистите, т. е. се е стараел да акомпанира на солистичната мелодия, свирейки с кларинета си”.