Pyrva bylgarska gramatika

Будителство с Неофитовата Граматика

Думата будителство принадлежи към класа nomina abstracta. Затова едва ли е възможна еднозначна и еднолинейна дефиниция на този спиритуален феномен, патентован от българската празничност и извикващ динамичните асоциативни релации с възрожденския импулсизъм, континуациите му и репрезентативните конкретики на будителството като макроявление на активност, просветоносителство и концентрирани любословни и етнокултуролюбни действености.

Социокомуникативният модус визуализира езика във функция на инструмент за социокултурна интеракция. Етнолингвистичната и лингвокултурологичната интерпретация отвеждат към диадата език – манталитет и фокусировка над Хумболтова апофтегма, че езикът на народа е неговият дух и духът на народа е неговият език. С главната роля на субекта/субектите, терминилогизирани в класикотипното синтезно название homo loquens.

Историята на българския книжовен език и на граматичната ни традиция ретроспектират към едно име и една Граматика, притежаващи фундаментална роля – личността на Никола Поппетров Бенин, или Неофит Рилски, и неговото интелектуално произведение.

Сега издателство „Българска история” превръща в достъпна Граматиката за хилядния българоезичен читател. Публикуваното за първи път през 1835 издание се оказва историческа за българите книга. Издателският акт също придобива признаците на исторически, тъй като  Неофитовата граматика става достъпна, и то за първи път, в превод на новобългарски език. Издателите предприемат своеобразен подход – съвременният текст следва ред по ред оригиналния, представен чрез факсимилета на всяка страница. Това дава възможност на читателя да вникне с проникваща пълноценност в темата и да прилага при четенето сравнителна техника.

„Българска граматика, сега първосъчинена“ отразява първия опит за систематика на формиращия се единен книжовен български национален език. В нея са основни аспекти на езикознанието и речник на често използваните гръцки и турски думи. Преводът на съвременен български и научният коментар са направени от доц. д-р Ива Трифонова, научни консултанти са популярни изследователи в тази област: гл. ас. д-р Камелия Христова-Йорданова и доц. д-р Татяна Илиева.

За доц. д-р Ива Трифонова Неофитовата дейност и книжовното му наследство пазят заеманото значимо място в българската културна история. Неофит ни завещава „цялостна теория за изграждане и опазване на общобългарския език в едни трудни, преходни и неясни времена, но положили здравите основи на Българското национално възраждане”.