Доц. д-р Любомир Караджов представи интересно изследване в проведените наскоро Пролетни научни четения в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Популярният журналист, който впоследствие се присъедини към академиката и сега е доцент д-р в АМТИИ, е гостувал на www.novoplovdiv.com с интервюта, където музикализирано проличават пластицизмът на мисълта му и езиковите употреби.
Сега в рубриката „Наука“ Ви предлагаме есенция от новите научноизследователски търсения на доц. д-р Любомир Караджов.
Автор: доц. д-р Любомир Караджов
За дейността по PR в изкуството не се пише много.
За това вероятно има принос и самото изкуство. Като субект на моралната лингвистика в обществото, то сякаш прецизира доста внимателно как да въздейства с комуникационен мениджмънт върху аудиториите.
Вероятно изкуството „се притеснява“ от някои не особено морални прояви на връзките с обществеността като нелоялност спрямо публиките или заблуда, да не кажем направо лъжа в отношението към тях. Това, че изкуството като среда за дейността по PR предявява морални претенции към комуникациите, всъщност е чудесно. Точно родството между моралната същност на изкуството и необходимостта от морал в PR-а правят аналогии между двете дейности и би трябвало да поставят връзките с обществеността под знаменателя на изкуството.
Съществува PR в политиката, медицината, спорта и т.н. Всеки един от тези „жанрове“ е предизвикателството PR-ът да се специализира, за да търси най-добрите пътища за комуникация с целевите обществени аудитории в съответния сектор, като целта е да се проведе диалог с точната социална лексика, за да се установят най-безконфликтните условия за ползотворен пренос на информация.
Чрез политическия PR се обслужват интересите на политическите субекти –партии, движения, организации, сдружения, прокарват се идеи, търсят се възможностите за мостове на разбирателство и доверие с широки обществени кръгове, лобира се за политически каузи, търси се политическо доверие, презентират се идеологии. Акцентите в комуникацията в здравеопазването са формирани от това, че услугите са нематериални. PR-ът в сферата на спорта е комуникационна дейност, която промотира физическите занимания като източник на здраве и естетика, осъществява държавната политика в спорта и провежда комуникации за защитата на обществени каузи пред аудитории, свързани със спортната дейност.
Прегледът на различните професионални превъплъщения на PR дейността е достатъчен, за да покаже, че всяка от сферите е важна, актуална, особена сама по себе си и изисква специални познания, умения и възможности комуникационният процес да се формира спрямо спецификата на аудиторийните очаквания, настроения и интереси.
Налагането на идеята за PR в сферата на изкуството като мениджърска комуникация със свой специфичен ареал на дейност, задачи и концепции изисква по пътя към неговата кодификация да отговорим на един основен въпрос, а именно: Дейността по PR в изкуството противоречи ли по някакъв начин (достатъчно е какъвто и да е той) на общия PR; има ли несъответствия, несъгласия и дори разминавания между оформения научен апарат на връзките с обществеността и същата дейност в изкуството, или просто различната „работна среда“ изисква своите диференцирани подходи?
Проявата на подобно любопитство наподобява един въпрос от теоретичната физика. Става дума за проблем, който се е появил преди години пред физиците. Той е изразен от Брайън Грийн в книгата му „Елегантната вселена“. Там авторът разяснява, че физиката се крепи върху два основни опорни стълба. Единият е общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, която дава теоретичната рамка за разбиране на вселената в най-големи мащаби, а другият закон е квантовата механика, която осигурява теоретичната рамка за разбиране на вселената в най-малки мащаби-молекули, атоми и все по-надолу. Тези два закона би трябвало да работят едновременно, без противоречия, но фактите потвърждават, че по начина, по който са формулирани, двата закона не могат да бъдат верни едновременно, което допуска, че в общата ни вселена големите тела се движат по един закон, а малките-по друг. Въпросът, който това противоречие създава, е щом двата закона са в непримирим конфликт, то кой е верният и кой-не? Това научно любопитство във физиката се отразило на създаването на нова научна хипотеза за теоретичното описание на микросвета – струнната теория, която поставя под съмнение всички наши учебникарски знания и казва, че най-малките градивни частици на веществото не са атомите, а т.н. „струни“. От начина на тяхното „трептене“, от техния „глас“ се определят и различните свойства на различните елементи – нещо наистина много авангардно, любопитно и вдъхновяващо като хипотеза. Продължавайки смело по този път, привържениците на струнната теория дори разсъждават върху смисъла на първото изречение от Светото евангелие на Йоана: „В началото бе словото, и словото беше у Бога и Словото бе Бог“, разкодирайки думата „слово“ не в тесния смисъл на „думи с конкретно съдържание“, а на глас, звук, озвучаване, „мелодията“ на сътворението на вселената.
С риск приведеният пример да разшири по нетрадиционен начин „времето и пространството“ на PR проблематиката, считам за основателен въпроса можем ли да направим аналогия между описания конфликт във физиката и отношението между теорията на PR-а и PR-а в изкуството; трябва ли да очакваме евентуални „непримирими“ несъответствия във функциите или принципите на PR-а в изкуството, или напротив – научната парадигма на връзките с обществеността ще тържествува единна?
За да отговорим, нека разгледаме особеностите на изкуството като среда за PR, да потърсим нетипични прояви, особености и разлики.
В 60-те години на миналия век американските икономисти Баумол и Боуен след 15 години наблюдения стигат до извода, че финансовите проблеми на арторганизациите не само не отслабват, но и се засилват с течение на времето. Това явление изследователите наричат „пропаст между приходите и разходите“. Проблемът виждат в невъзможността в сферата на изкуството да се приложи т.н. „интензификация на труда“, с което да се увеличи и неговата производителност.
Става дума за това, че времето, което е необходимо, за да се репетира и представи една пиеса, оперен спектакъл или танц, не се влияе от производителността на труда. Живото изпълнение на 55-минутен Моцартов квартет отнема същите четири човекочаса, както и преди два века, и винаги ще е толкова. Освен това рисковете от некачествена дейност, заболяване, психическо или физическо изтощение на артистите не могат да се диверсифицират. В сценичните изкуства живият труд е начален и краен продукт, който е високоинтензивен, а пределната норма на техническо заместване е почти нулева.
Другите особености са „голямата обвързаност между творческа идея и краен продукт и особената форма на услугата, която се отличава с уникалност, функционална нееднородност и нематериална форма.
Навлизането на съвременните електронни форми на изкуство, включването на различни видове професии /актьори, музиканти, певци, танцьори, режисьори, драматурзи/ с висока степен на специализация, изключителната сложност на сценичните продукти, зависимостта на качеството от таланта и възможностите на участниците, възможният контакт между изпълнителите и потребителите и фактът, че сценичните продукти не се подчиняват на пазарни принципи и невинаги зависят от потребителските предпочитания и от конкуренцията в бранша, открояват само още някои от важните особености на средата за PR в изкуството. А фактът, че изкуството може едновременно да е среда за PR, средство за PR и обект на PR, прави познаването на тази „трилогия“ в закон при търсенето на успех в провеждането на процеса на комуникация с обществените аудитории.
Това не е противоречие между общата теория на PR-а и PR-а в изкуството. Няма конфликт, просто изкуството като среда за PR със своите особености надгражда познатата проблематика и дава своя принос за обогатяването на комуникациите в тази сфера. Да правиш PR в изкуството, означава да познаваш средата, субектите и обектите на тази комуникация и да прилагаш творчески одухотворения полет на субективния светоглед, прекрояващ обективността на света.
Използвана литература:
Грийн, Б. Елегантната вселена. София: Изток-Запад, 2004.
Маринов, Р. Изкуството в Пъблик рилейшънс – неосъшествената комуникационна реалност. // Лятна школа по Пъблик рилейшънс. София: НБУ, 2002.
Томова, Б. Изкуство и пазар. София: Образование, 2003.
Шушулова-Павлова, М.. Музика и публики. София: НБУ, 2015.
Интернет източник: