Траектории на един лингвистичен роман, или една научна книга. С преливаща тематичност, смислови ядра от теоретичното езикознание, личните авторови интерпретации, композиционни похвати и синхронно присъстващи световни имена. Монография от лингвист, част от водещи международни общества, формирал в голяма школа възгледите си за хуманитаристиката и най-дисциплинираната наука в нея. Именно в тази школа пристигат от различни посоки монографии с парадигматичен функционалитет. Школа на средоточие, където проф. Стефана Димитрова, доктор на филологическите науки, изгражда изследователската си оптика и диференциалните признаци на личностното анализаторство. При поредната си визита преди дни в Пловдивския университет тя поведе хуманитарната аудитория из фоновите кодове на своето лингвобитие.
Ивентът бе оповестен като премиера на „Лингвистичен роман. My Way”. Да представяш Стефана Димитрова, не е предизвикателство. Има автори, които не може да бъдат представени в рецептивно наложилото се значение на израза, тъй като семантичната им азовост е другоизмерна и мисълта за улавянето й артикулира повече аугментиран оптимизъм, отколкото потенциален реалитет. В тази логика като тотално синхронна идва аксиомата, усвоена от автора на „Лингвистичен роман. My Way” в Голямата школа. Образованост и талант – това са две различни величини. Такива са категоризациите на В. А. Звегинцев – притежателя на differentia specifica. Негов е и тезисът, че защитилият лингводокторат е човек, който стартира в лингвистиката, може да чете лингвистична литература, но не е изграден учен. Дефинировката, породена в обстоятелствата на подчертано лингвотеоретично време в прочитите, прочитанията и постпрочитното конструиране, показва много!…
Моето сътрудничествно с Пловдивския университет е важен период, посочва проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. В Пловдив тя води лекционни курсове, естествено, иновативни. Извежда двама докторанти – първо дисертацията си защитава д-р Илия Солтиров, работил върху непарадигматичните отношения в руската морфологична система. Област, патентована от голямата Т. М. Николаева. С нея Стефана Димитрова споделя лингвистична комуникация още от съвпадащите им студентски години в Московския университет, а днес е на твърдото мнение, че името на Николаева стои на водеща позиция сред жените в езикознанието.
Следващата защитена дисертация е на сегашния доцент Енчо Тилев, излязла в плътната монография „ Морфологична (не)категориалност” през 2022, като преди година авторът превърна в реалност и „Повърхнинният падеж в руския език: валентности и потенции”.
Всеки, който е слушал лекциите на професор Стефана Димитрова или е общувал с нея, няма как да не е останал покорен от нейните лингвистични познания не само в областта на лингвистиката, адресира есенционно към аудиторията доц. д-р Тилев в старта на събитието.
Корицата на „Лингвистичен роман. My Way”, дизайнеризирана в елегантна полиграфическост и блясък на изображенията, съдържа и символа на този теоретикоинтерпретативен роман – замисъл на автора му и графично създаден с пловдивски адрес – от художника Петко Иванов. Трипловдивскостта – издание на „Макрос”, графичното оформление и технико-технологичният активитет на доц. д-р Енчо Тилев за цялостната реализация на монографията, е калифонична фигура в нейната семантична полифония, водеща читателя с мултифункционализма на авторовата идентитетика.