Книголюбие, стигащо до страст в книгомания. Възможно! С недефинируемия си потенциал да привлича и провокира, книгата води към безбрежието от смислотвория. Смисълът като генерализирано понятие, тъждествено на значението и стигащо оттатък него. Смислопостигането като резултат на овладяваното възможно.

Ролята на автора ли е по-сложна, или задачата на читателя да „присвои“ повече смислови пластове, застава повторяемо като въпрос със сноп от отговори. Книгата е изначално значима, а значението й в рецепционистични форми моделират хоризонтите на очакването.

Особено при хуманитарната, която от хилядолетия има сакралната същност да просветява. От времето на старотехниката за книжно тяло до мултимодерните съвременни дигитализационни технологии. И устойчиво между – моделираното значение, често придобиващо моделен статус. Книгата е устойчива поне толкова, колкото и (по)знанието като процес на абстрактна конкретика. Уплътненият й заряд, довеждащ читателя до собствената му връхна точка и старта на ново впускане в ландшафта на семантиката. Несъмнена Другост, предоляла и преодоляваща  формалното. С доминация на контекстуалността като категориален детерминатор и легитимиращ фактор на смислопродуцирането и продуктовата ефектност в ефективността на смислопарадигмата! Световният ден на книгата е парадигмено понятие! …