1а

Студент първокурсник, кандидат-студент и още нещо!…

Езиково разностатусните модели студент първокурсник и кандидат-студент може да създадат представа за еднаквост и да активират аналогия при ортографията, тъй като са образувани от монокатегориални единици – субстантиви.  Валидираните проверовъчни техники за изписване показват различието на двете структури. Речено без теоретични втурвания, теоретизацията е частноконтекстуален въпрос, първата репрезентира синтактично съчетание, по-елегантно синтагма, а втората, кандидат-студент, носи ранг на дефисен тип композит. И ако правописът на тези единици е автоматизиран в рецепцията на миналите и минаващите през лавицата на лингвокнижието, то в езиковата практика на всекидневността мнозина попадат в лавината на ортографските препятствия, независимо че кодификаторът и изходни на него издания дават ориентираща насока. При граматическата трансформация студент първокурсник става студенти първокурсници, студентът първокурсник и студентите първокурсници. От своя страна, кандидат-студент се превръща в кандидат-студенти, кандидат-студентът, кандидат-студентите. За най-бърза асоциация – студент първокурсник има правопис по модела на къща музей, респективно къщата музей, къщите музеи, което много често се греши и изписва дефисно, а детайлизацията на причините – въпрос на анкетни конкретизации.

Понеже езикът е социофеномен и много текстове на страницата са концентрирани към алма-матер тематика, то нека добавим, че структурни еквиваленти на кандидат-студент са кандидат-ректор и кандидат-кмет, кандидат-депутат, където дефисът отразява смисъла на предлога за от синтагмата кандидат за студент, кандидат за ректор, кандидат за кмет, кандидат за депутат. По същата логика в заместник-ректор дефисът субституира предлог – на, запазвайки смисъла на предлога: заместник на ректор.

Въпросите на слятото, полуслятото и разделното писане поначало вдигат мисловния градус. Неезиковото/неезиковедското умонастроение може да възкликне – та едно тире ли прави цялата разлика, когато сме в зоната на полуслятото писане? И отговорът е положителен – едно тире, късото, дефисът… Езикът, доминантна семиотична система, не отстъпва от статуса си, но и дава ширини за  комуникативно-когнитивни реализации!

Та за едното тире…

Къде стои в ортографската парадигма ръководителят на катедра, назоваван композитно? Според приетите правила ръководител-катедра е дефисно изписвана структура, както и началник-отдел, докато завеждащ отдел е синтагма. Мониторинговият подход върху ортографията на композита ръководител-катедра отвежда към констатирана честа поява на дедефисизираното ”ръководител катедра” в институционални електронни страници. Неутрализацията на дефиса реално неутрализира и семантиката, и композитния статус на думата, тъй като от ръководител на катедра или ръководител на катедрата ръководителят се превръща в катедра – това сочи семантично прочитът… Ръководител-катедра е катедрен ръководител, а „ръководител катедра” – ръководителят катедра. Смисловият дисонанс е уловим и възможен да бъде установен дори от неспециализиран читател. Дефисът в композита ръководител-катедра субституира предлога на – притежател на високочестотна употреба. При катедрен ръководител, синтагма с препозитивен квалификатив, по-ясно се разкрива посесивното значение, където, логически и базирано на фоновата информация, посесор следва да е катедрата. При бездефисното „ръководител катедра” посесорът се сменя!…

В Световния ден на книгата емотивните й посесори са читателите, а логическият остава тя! Книгата – имаща световно ежедневие!