В Пятигорск улавя за секунда кон в езда ♦ От самолет вижда чара на Старинния Пловдив ♦ Своеобразна галерия продължава духа на родния му дом
Скулптор с международен профил, Цвятко Сиромашки сега фокусира върху живопис, съсредоточена в темата за водата. Той откри съвместна изложба с водолаза, мореплавателя, фотографа, писателя Пламен Вукадинов.
Двайсет и осем творби от Цвятко Сиромашки, живопис и две скулптури, плюс десетки работи на Пламен Вукадинов, автентични, натурални кадри от пътешествия. Разположени са в галерия „Пловдив”, ул. „Авксентий Велешки”, №20, в сградата на Общински съвет – Пловдив. Експозицията, стартирала на 5 септември, продължава до края на месеца.
Дали тези картини са скулптурна живопис, Цвятко Сиромашки не дава категоричен отговор. Убеден е обаче, че отражението на скулптора в тях е факт. И още нещо – авторската легитимация е изобразена по водоразтворим начин. Името си маестрото е изписал рисувателно, „разтварящо” се в целия сюжет на творбата. Склонен е да се съгласи, че това е един вид авторово себеотрицание, но и целта му е такава – творбата да подчини своя създател, приобщавайки го към самата тема и цялостната композиция.
Не моят подпис да изпъква, а да влезе като част от силата на произведението, лаконичен е авторът.
Още в дизайна на афиша покана за експозицията графичната техника и изтъняването на части от буквите потвърждават намисленото. А то отразява и един вид преодоляване на авторовия „Аз”.
Цвятко Сиромашки беше удостоен с диплома за академик на БАНИ неотдавна. Говорим за титлите в изкуството, където на първа писта, както и да го гледаме, излиза откритото можене.
Да завладяваш публиката, произведенията ти да създават собствено биополе! Така акад. Сиромашки интерпретира способностите и титлоизписванията пред името в изкуството, където нещата са доминантно абстрактни и почти несъизмерими например с точните науки.
Сигурно стотици хиляди вече са виделите Люсиен Шевалас в Цар Симеоновата градина. Чародеят на озеляняването е творба на маестрото от Пловдив, а личността на Шевалас – сред големите теми в интелектуалния му свят.
В лоното на пловдивските хилядолетия отвежда „Фонтанът с Ябълката”. Проектът им с инженер-агроном Красимир Кумчев отразява точно това. Идеята е официализирана и на пресконференция по-рано тази година, а съвсем отскоро синтезиращ клип показва многоаспектно прелестите на този проект. Рейтингови личности застанаха зад инициативата. Плодородието и водата са двата ключа в замисъла и ролята на Ябълковия фонтан.
Водата е памет! – категоризира Цвятко Сиромашки, убеден в твърдостта на тезата си, че ако го нямаше плодородието на Тракийското поле, едва ли Пловдив щеше да устои в хилядолетията и днес да бъде водещ във върха на класациите за древност на европейските градове.
Да покажат пътя на водата и тракийското плодородие – това са генералните линии в замисъла за Фонтана. Маестрото скулптор припомня, че именно в Пловдив има запазване на акведукт в забележителна форма. Видими са и тухлените квадрати на Римския стадион, зареждани с вода от акведукта. Продължава разказа си за водния тур и наглася стрелката към Етнографския музей, водохранилището, издълбано в скалите, Небет тепе. Ето го пътя на водата!
„Фонтанът с Ябълката” е замислен като ситуиране на малката по дължина, но отваряща пространство уличка до Джумаята. Уличката, която носи името на чешкия интелектуалец Константин Иречек, осъществил несъмнен принос за развитието на възстановената в 1878 г. българска държава. За новобългарското образование и култура, написал „История на българите” и „Пътувания по България”, двутомния си „Български дневник”, и то издаден от Хр. Г. Данов.
Много пловдивско съдържание се концентрира във Фонтана!
Цвятко Сиромашки е оптимист в перспективността на проекта. И реализацията му като обществена инициатива с вота на пловдивчани да опровергае онези впечатления за отрицателното в националния ни характер, които Иречек улавя при престоя си у нас.
От друга страна, на избраната локация е първото честване на водата – през 1891 г. Във фонтанния проект водата се спуска каскадно, символизира движението на виталната Марица, а Ябълката, побрала хранителните енергии на вековете, сякаш отваря обятия и посреща в извора на плодородието. Ябълката символ, идещ от многовековието на човешката цивилизация, от библейските мотиви, та до фолклорните български текстове, придобива в този проект релефна, висока знаковост.
Далеч назад в кулинарната практика ни връща Цвятко Сиромашки. Кейкът от ябълка и канела е като запазена марка от историческите тайности, стигнала чак до началото на XX век. Ретроспекцията отвежда към времето на Четвъртия кръстоносен поход, когато многобройна войска е трябвало да презимува на територията на хилядния град, наричан от римляните Бялата перла на Тракия. Хранителните ресурси ще се изчерпат. Изходът е в кейка с ябълката. Ябълката със сладкия вкус.
Огромната красота на достолепния и приютил енигми от столетията Старинен Пловдив Цвятко Сиромашки вижда от въздушна позиция при свое завръщане от Санкт Петербург. Пътува със самолет, предстои кацане в Крумово. Оказва се, че самолетът минава точно над Старинния Пловдив. И маестрото центрично наблюдава островното пространство на творчески интенции. В тази територия е и една от неговите артистични арени – комбинация от дом и двор.
Роден обаче до „Тримонциум”, авторът на десетки известни скулптури сега повече е на ул. „Крали Марко”. Тук е и неговата галерия – с фигури, автопортрети, пластики. Полифония от знаци и солистични роли на художествено интерпретираните в скулптурна форма исторически личности, преливащи линии от конкретно в абстрактното и абстрактности на конкретното, премоделирани от ваятелската му ръка.
В това духовно пространство има камък, бронз, живописни работи: скулптура, скулптурни проекти – реализирани и бъдещи, портрети на Чико, Кольо Витковски, Георги Михайлов, Йото Пацов, портрет на Андон Сиромашки, бащата на скулптора.
Установил е техника на работа, начини на ефективно прилагане. Успява да овладее неовладяемия чаровник от българския национален отбор по футбол през 60-те и почетен гражданинн на Пловдив – Динко Дерменджиев. С Чико ги запознава известният футболист и художник Георги Убинов, близък приятел и съотборник на Дерменджиев. Цвятко Сиромашки със скоросттта на съвременната фототехника фиксира голямата специфичност в израза на Дерменджиев, който, условно статичен, позира, а портретът му в първоначалния си вид, от глина, е показан при честването на 65-годишнината на Чико. После е отлят в бронз.
Бляскавост на галерията на ул. „Крали Марко“ придава и колекцията награди, изработени от Цвятко Сиромашки: „Банки, инвестиции, пари”, наградата „Шевалас”, на театъра „Любимец 13”, за ретроавтомобилите, началото на ретродвижението – 1937-38…
Колко пластични да са ръцете на скулптора, за да има качество пластиката ли?
Отговорът му е еднозначен – важна е духовността. Що се отнася до ръцете, професорът Величко Минеков казва: „Правя всичко възможно да си запазя ръцете”.
Цвятко Сиромашки намира по свой начин средоточието. Така се и самоопределя – като стоящ в комбинаториката от цветове, попитан кой е неговият цвят.
И продължава да разтваря от ветрилото на галерията. В нея е портрет на братята Кирил и Методий. Изобразени са само с две ръце, но с кръста по средата, защото най-висшето нещо, към което се стремят, е християнството. После идва писмеността, мотивира изобразителното си решение Цвятко Сиромашки.
Показва и Борис I. Мечът е изобразен, но не в простраснството, а е част от ръката. Това е първото и засега поне единствентото избражение на Борис I като ктитор. Никъде не е изобразяван като ктитор в иконографията, чудно защо!? Задава си този въпрос маестрото.
Отделно е духът на ателието, което се намира на Скобелева майка. Там има поне още 5-6 внушителни произведения, някои монументални.
Отрано започва да търси образите, а днес, влязъл в своеобразната си галерия на „Крали Марко”, той долавя отблясъците на глинените фигури, правени в детството. Белотата, която им придава, боядисвайки ги, като малък, с пастата за зъби. Детското въображение не допуска, че вижданите по изложби скулптурни работи са от гипс. Но явно и тук е надделял цветът, а не материалът.
Един скулптор е също художник. Художник е обобщаващо понятие – скулптор, график, живописец, посочва маестрото.
В старата католишка махала думата е закон, като подписан договор. Такава е дефинировката на нейния климат, направена от Цвятко Сиромашки, в чиято фамилия сръчностите са активност и на почит. Баща му е леяр. Милен Сиромашки, синът, художник.
В много случаи чувството диктува. Затова то е особено важно: в скулптурата – чувството за архитектоника, за конструкция, категоричен е Цвятко Сиромашки. Когато прави маската на Борис Христов, металната конструкция му отнема повече от два месеца и половина. Напластяването на дебелината на глината е от особено значение, а и скулптурата е висока. Малко неправилно изчисление, и желязната конструкция излиза извън глината…
Архитектурният усет е задължителен за скулптора, инженерното мислене. Академичното образование не е достатъчно, сочат анализите на маестрото. Но той повдига и друг въпрос – възможностите да се реализират проектите. В чужбина многократно наблюдава как творците са подпомагани чрез държавна стратегия.
Ако бях останал във Висбаден, щях да имам и ателие, разкрива от вътрешните зони на своята биография носителят на „Почетен знак на Пловдив”, на „Наградата на Кмета на Пловдив”, „Златно перо”. В родния си и встрастено обичан от него Пловдив той има и голямо ателие, и голяма галерия, и голямото пространство на духа и на територията. Но тезата му е в това, че за изкуството трябва концепция от страна на държавата. Така, както трябва да бъде подпомаган и развиван спортът.
В разговора вербално прожектира и свое посещение в Санкт Петербург. Бях в ателието на един колега, той е професор. Това са три огромни халета (гледайте Цар Симеоновата градина), влизаше влакова композиция, за да транспортира скулптурите. Обикновено такива ателиета се поемат от държавата. И ателието на Роден е дадено от държавата, обобщава Цвятко Сиромашки. Позицията му по тази тема е творците с доказан профил да бъдат стимулирани, да продължава техният път, да има развойни тенденции в изкуството.
Дали е пловдивски, български, или международен?
За да бъдеш международен, трябва да си много добър автор и да бъдеш новатор. Зад тебе да има силна, подплатена реклама. Имаме хора на изкуството, които са много голяма величина. Ето, Христо Явашев, който години наред живееше в Пловдив, с Анани Явашев. Тук са му първите рисунки. И става световноизвестен. Излизаш навън и бизнесът и колегите те подкрепят. Контрасти на различни хора и различни нации! Те ще се зарадват на твоя успех и ще те подпомогнат. Особено когато си родоначник на идеи, аргументира се новият академик на БАНИ.
В Германия изработва скулптурата „Фамилия”: от един блок – два каменни пръстена, два ринга, символизиращи мъжката и женската форма. Резултатът е постигнат. Аплодисментите валят! И покана за тригодишно професионално участие в художествения живот на Германия, където е и член на Дружеството на художниците в Северен Хесен.
Във Вецлар печели конкурс, свързан с два фонтана: за Херкулес център и Централната гара. Висок ефект създава въртящата се W – форма, отразявана въздушно и от лазерен лъч.
Творческото превъзходство е потвърдено и от дадените точки – скулпторът от Пловдив постига резултат, открояващ се на фона на сборния актив на другите автори.
Ние, действително, имаме автори, които са на световно ниво, но няма кой да ги изкара. Говоря конкретно за Европа. Европа би защитила собствените си, вместо да пропагандира чужди автори. Но ще дойде време, когато ще се бият за българско изкуство. Както се бият днеска за български зеленчуци и домати, сочи прогнозата му.
Да скицираш препускащи коне
Брилянтен шанс му се отваря в Пятигорск. Започва в Художествената академия в Санкт Петербург, остава две години, преди да се върне в София, в класа на проф. Величко Минеков. Та в летните ваканции избираш да се прибереш в родината, в тази Академия учат студенти от различни страни, да отидеш в Коми и да вадиш поне по 500 рубли, когато научният сътрудник взема значително по-малко, а може да избереш и Пятигорск. Това и прави пловдивчанинът. Изкачва се почти до Елбрус.
В Пятигорск става рано, ама рано сутрин, и се превръща в част от конната подготовка преди състезателната езда. Конят има свой характер, свои чешитлъци и настроения според ситуацията и часовия показател.
Предизвикателството е повече от предизвикателство – за една-две секунди трябва да скицираш движението на препускащия кон. Да хванеш и синхрона между коня и жокея. Това е тест за високо майсторство, категоричен е майсторът на скулптурата.
С изгрева на Слънцето
Посещението в Япония през деветдесетте открива траекторията за изложбата му с павета. На това, по което хората стъпват ежедневно, е придал нова функция. Признава, че светът на изток е коренно различен. Първо е в Тайланд.
И има божията възможност да кацне в Япония точно когато Слънцето изгрява. В Страната на Изгряващото слънце!