Многоизмерният акад. проф. Петко Радев (1933 – 2017) – бележит инструменталист, филигранен изпълнител с кларинет, първи кларинетист на Миланската скала 11 години, носител на международни призове и идол на поколения музиканти, е сред символните фигури на българската интелектуалност.
Верен на своите корени от района на маричанската народна музика, както я нарича в годините (роден е в с. Свобода, Чирпанско), Петко Радев успоредява отношението си към класическия и народномузикалния жанр. Записите на българска народна музика, направени от него през третата четвърт на XX в. в Националното радио, заемат по естествен начин мястото си в Златния фонд. Съчетават осмисления подход в звученето на кларинета, приложен от музикална мисъл с активното действие на академичния филтър и генетичния талант, съпътстващите сигнали на фолклорната първооснова и усещането за добавяни стойности в целостността на хората, ръченицата, копаницата.
Присъствието на Петко Радев – дългогодишен професор в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и неин „доктор хонорис кауза”, на национални и регионални форуми винаги е давало високо отражение върху техния ранг. В този смисъл Петко Радев е и желан гост, и търсен консултант, и капацитет. Във възприятието на широката публика той е професорът, който познава сложните ноти, но може да улови и експериментаторските симптоми на големите импровизатори на откритата народномузикална сцена. В Тракия, където десетилетия наред стават големи сватби, в най-ново време пак мащабни празници на тракийската народна музика, кларинетът е извоювал ролята си на сигнален инструмент, а в българската етномузикална картина са се оформили различни кларинетни школи. С ярки представители, с подчертано собствен стил на звукоизвличане и техника на музициране. По един или друг начин, в една или друга степен и по различно време музикалната фигура на Петко Радев е повлияла върху периоди от тяхното развитие.
След завръщането си от Миланската скала той слага изпълнителска доминация върху класическата музика, видял е появата на различни стилотворни похвати, на променени темпа и други добавки в народната. Продължава обаче отблизо да наблюдава развитието на оркестрите, да вижда открояващи се изпълнители и прийоми, да класифицира ефектите. Свързаността на Петко Радев с народната музика идва от бащиния музикален извор – в Тракия още се помни кларинетът на Ради Петков.
Интуитивно или хронологично, двата компактдиска, издадени от „Gega new”, в които са събрани есенции от звукозаписи с народна музика от Петко Радев и приятели, носят заглавието „Завръщане към началото”!…
„Аз винаги имах много сериозно отношение към народната музика. Тя беше сложена на същия пиедестал, както и класическата музика. Никога не съм подценявал народната музика и съм намирал същите стойности, качества, както във всяка стойностна музика” – изповядва той в интервю.
Интелектуално-творческата осанка на проф. Петко Радев отразява себепостигнато темпо на мисловни форми и речев такт. Усет към шеговитата модификация, съсредоточено и компетентно отношение към тълкуването на фактите от собствената професионална област. Толериращи фрази за заявяващите талант млади инструменталисти и признание за големите способности на кларинетистите, получили „дипломите” си в образователно-квалификационните програми на родовата академия, „акредитирана” от горещо предаваните музикални модели и надграждащото им звучене по линиите баща – син и дядо – внук …
Почти две десетилетия от XXI в. проф. Петко Радев откликва на поканите да бъде ВИП гост и част от журито на празниците на тракийската народна музика и от конкурсни форми в тях, реализирани в Първомай и Дълбок извор. На тези празници феноменът от Свобода, Чирпанско, чувства свое териториално обкръжение: Марица е колкото граница, толкова и обединяваща. А доказателство за това е обичаният от професора израз маричанска музика. Той запазва в спомените си онези начални години с кларинета, когато е концентрирал поглед в Стойчо Кузмов, изявен майстор от Първомайската народна група. Взаимното благонастроение между бързо утвърдилия се като първи кларинетист в Оркестъра на Българското национално радио и Софийската филхармония Петко Радев и кларинетистите от тракийските сватбарски оркестри, се запазва, независимо че те излизат на сватбарската естрада, а той в концертните зали. Това благонастроение е сред факторите, които водят и до появата на записа на Криво садовско хоро, чийто първоизточник е кларинетистът Георги Пендов, ръководител на Садовския оркестър.
Ежегодните посещения на Петко Радев в Първомайско му създават множество приятели, а почитателите му, спечелени в периода, когато създава звукозаписния си оркестър за народна музика, къде ретроспективно, къде с носталгия, къде с търсене да върнат времето, припомнят за еуфорията, когато в ефира на Нацоналното радио звучат моделно изпълненията му.
Интересна е приятелската рецепция от самооформил се триъгълник – анализатор, инструменталист и почитател, в обектива на която е бележитият български кларинетист. Така за Стойчо Шапатов, популярно име в организацията на големите надсвиравания в Дълбок извор през осемдесетте, анализатор на народната музика и общественик, Петко Радев е сред символите на добротата и човечността. Петър Тенев, диригент и инструменталист, който често общува с професора покрай реализацията на празниците на народната музака, го нарича човек с главно „Ч”, идол с невероятен тон на кларинета, с чиста и ясна мелодика, еднакво успял и в народната, и в класическата музика!
Колоритният голям почитател на народната музика Георги Курделов, с когото имат повече от 30-годишно приятелство, споделя за Петко Радев: „Блага душа, благ характер. Съветваше музикантите кое как да правят. Приликата с хората беше неговото голямо богатство. Обичаше всички!”.
От друга страна, за полифоничната личност на проф. Петко Радев застава оценката на колегиума. Думите на проф. д-р Наташа Япова, днес зам.-ректор на НМА „Проф. Панчо Владигеров” , са всеобемащи: Петко Радев е избраник на музиката!
Затова е и отличник в жанра на класическата и на народната, както многократно подчертава Борислав Геронтиев. Отличник е и защото собственият му критерий за мяра и реалност е устойчиво валидиран.
Попитан коя от тайните на кларинета не е успял да разгадае, той отвръща, че с този инструмент могат да се постигат все повече и повече успехи.
Отличник е и в друг един жанр – жанра на комуникацията. В него тайните също са много и подобно на музикалните варианти, дават възможност за създаване на множество изразни структури.
Петко Радев в журналистическото интервю мелодично комбинира авторитетната интерпретация и разбираемото за широката публика; в похвалата към изпълнител или в анализа за музикална инициатива влага галантно препоръката за развитие; когато е поканен да връчи награда –показва възхитата си по своя начин, превърнат в негова запазена марка.
Та именно запазената марка е ключово название за инструменталната му креативност. Какви са координатите на тази марка и в кои конкретики как се проявяват, е академично предизвикателство за изследователите теоретици.
Днес науката все повече търси резултатите от интердисциплинарния подход. За хуманитаристиката интердисциплинарността е не само благодатна, но и задължаваща към прилагане, защото човекът като личност и личността като многоизмерно понятие са сбор от взаимодействието на тълкувателски средоточия. Научностиловият лексикон е обикнал терминологичния израз „интердисциплинарна парадигма”, което ще рече – интердисциплинарен подход. Интердисциплинарната парадигма ще разкодира при бъдещи изследвания кодове от спецификата на проф. Петко Радев като homo creativus, а ядро на интердисциплинарното ще бъде още едно интер-: интержанровото начало – народномузикално и класическо, в интелектуалната парадигма с името на проф. Петко Радев – запазена марка за българското музикознание!