1

Комуникиращото изкуство на Константин

Фотографии: Антоанета Коспартова

Художник, който търси и зад възможното. Ето работеща дефиниция за Константин Константинов. Роден в Пловдив и напластил представи в себехарактерния град, авторът на стотици своеобразни платна преобразува физическите пространства от хилядолетната територия в територийни сфери на „Улични пастири”. Това колкото избистрено, толкова и полисемантично заглавие бе избрано от живописеца да онаслови макроизложбата му в Градската художествена галерия. Ретроспективата напомня, че в Пловдив, наричан и град на художниците, ГХГ има релефен профил и асоциируемост не отсега. Към двата признака експозицията на Константин добавя допълнителни показатели, а от Галерията го определиха като „бързо набиращия известност пловдивски художник”.

2

Да синтезираш, е способност на ума, но да дефинираш в синтез, като че ли е повече способност на интуицията. По неписан контакт с интенциите на Константин кураторът Каролина Панаинте в динамизъм опризнакости творчеството му – силно авангардно, безкомпромисно, безупречно категорично, без норми и ограничения, размества неподвижните хоризонти, създава усещането за свобода, а зрителят придобива в съзнанието си простор за безграничност.

3

Константин, верен на изобразителното темпо и скоковете на лъвската астралност, лаконизира задачата – да овладяваш чудовищната стихия на боите. Неотдавна той настойчиво изрече и че само високото изкуство може да укроти егоцентризма на четката. Така в метафориката на опозициите мъжко-женско художникът, боите и четката ситуационно си разменят доминантни роли. Но какво значение има кой кого доминира, когато творбите са триумфаторска реалност на въображението и оттатък него! При Константин този процес е сложен за разгадаване, тъй като авторските търсения вървят и зад възможното. Притежател на възможности, позволяващи му смесването на стилове, изобразителни техники и  резултатна конфигурация от преливащи вибрации, той играе със способите, импулсиран да създава.

4

Константи и преображения в сатурация са напръскали неговия профил. Художникът е константен в отношението си към феномена изкуство и към движенията в собствения кодекс. Към подхода с инструментариума за инструменталност на картините, която надъхва зрителя да ги пресъздава в представите си и да има едновременен диалог с  творбата и автора.

Енергия, експресия, сарказъм насищат платната с релефна живопис, които показва Константин Константинов в “Улични пастири”, категорични са от екипа на Градската художествена галерия. В нея това е първата му самостоятелна изложба, но преди това неговите картини вливат семантика в интериори на чуждестранни и столични галерии, като паралелно той репрезентира изкуството си и в родния град.

Прилаганите в „Улични пастири” похвати от стрийт арт втъкават специфики от еthnologia urbana – етнологията на града. Кореспондират в обмен реплики с етнологоурбанистичното. Превръщат се в свежест от потоци, които обливат стайлинга на изложба в творческа пълнота.

5

Творбите на Константин Константинов бяха посрещнати от галерийното пространство, за да заиграят грациозно със светлинните нюанси.  И след като Каролина Панаинте нарече творчеството му авангардно, то мотото „Улични пастири” заема позиция сред аргументите на авангардността. На нейната повърхност и в подпластовете й стои играта – играта, която поражда изкуство.  Стоят и скритите кодове като предизвикателство за публиката да разкрива и преоткрива знаците в изобразеното. Вероятно и за художника автор, видени от него с „външна” оптика. Гаранция за постигнатост на самонаблюдението, за самоанализ и рецептивни състояния, създаващи комуникиращо изкуство!