IMG_3348 (Large)

Иноватиращ скулптор интерпретационно пред АМТИИ студенти

Техниката на ситопечата като надглазурна декорация  Александър Стефанов прилага за първи път у нас

В изкуството е много важно с нещо да се отличаваш! Да се търси собствен почерк и докато вървиш по пътя, да се учиш от грешките си, умозаключително изговаря скулпторът Александър Стефанов. Той визитира в Градската художествена галерия със специална експозиция. Събитието срещна популярния български автор, който през годините потвърждава присъствието си на експериментиращ новатор с непримирима азовост, и със студенти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев”. Роден в София, художникът и днес заявява, че макар да е завършил “Керамика” в Националната художествена академия (1974), почти никога не е правил “керамика” в смисъла, който през онези години държавното художествено образование постановява.

2

 

Двадесет пана и скулптури от глина, порцелан и фаянс с цветен печат са подредени в Първа зала на Постоянната експозиция на ул. “Съборна” №,14А, намираща се в Стария град. Колекцията представя емблематични за автора творби от 80-те години на XX век, които той дарява на Галерията. Те може да бъдат разглеждани в следващите три месеца. За изложбата в Пловдив дойдоха и ръководителят на специалост “Керамика” в НХА –проф. Божидар Бончев, асистентът му Светли Евгениев и техни колеги.

1

По мое време “трябваше да пазим традицията”, а традицията означаваше да правим троянска керамика… Аз бях попаднал при един гениален преподавател в Академията – проф. Венко Колев. Той, като ни видя, каза: „Ти това ще правиш, ти това…”, а на мен: “Ти ще правиш каквото искаш”. И аз бях много благодарен, защото ми даде свобода. Можете ли да си представите сега, че в ония времена в една огромна зала, в която има само сервизи и чайници, стои едно пано, на което има отливки от ръце? И те гледат. И разбира се, не говорят с добро за мен… Но и това време мина, ретроспективно акцентира Александър Стефанов. Носител е на Голямата награда – Златен медал на Международната изложба конкурс за силикатен дизайн във Валенсия, Испания (1978) и на наградата на Съюза на българските художници (1990) за творбата „Ако всеки от нас…“.

5

Негово авторство са редица паметници, сред най-известните му е скулптурата на Стефан Стамболов в центъра на София, реализирана съвместно със скулптора Иван Славов и арх. Иван Аврамов през 1995. Александър Стефанов участва в пленери и изложби в страната и чужбина, има реализирани декоративно-монументални творби в Международен панаир – Пловдив, част е от художествено-пространственото оформяне на музеи и експозици, работи и в областта на плаката и книгооформлението.

8

Негови творби са собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Музея за декоративно изкуство, на галериите в Ямбол, Варна, Добрич, Габрово и Пловдив. На немски, френски, нидерландски, норвежки и чешки галерии, а през динамичното време 60-те има тригодишно образователно пребиваване именно в столицата Чехословакия. По волята на жребий в Прага Александър Стефанов се обучава в изкуството на плаката и оформлението на книгата, а интересът към полиграфическите техники дава дълготрайна рефлексия върху работата му с глина и порцелан. Скулпторът за първи път у нас използва техниката на ситопечата като надглазурна декорация в изобретяваните серии с фаянсови пластики.

1 (2)

За релефните форми, за торсовете имах друга “измишльотина” – на специална плътна хартия се отпечатват буквите и отгоре се слага лак. Той изсъхва, а после, като го намокриш и повдигнеш, с него се повдигат и буквите. Режа си ги и ги композирам върху формата… – разкри пред студентите скулпторът. Свои технологични похвати отчасти държи в енигма и същевременно има оптимизма, че някой млад изследовател може да прояви сериозност и да запише откритото и постигнатото от него. Като близък приятел на алпиниста Людмил Янков той издава “Стената”, втората му и недовършена книга. Тръгва сам на планираната с Янков експедиция в Тибет и след завръщането си публикува “Тибет – на покрива на света с Людмил Янков”.

Голяма тема, изследвана от Стефанов последователно десетилетия наред, е личността на Левски – живот, революционно дело, предателство и гибел, отношението на поколенията към Апостола на свободата. Художникът е автор на книгите ”Васил Левски в изкуството и паметта ни”, “Левски & Попа”, “Памятникъ на незабравимий българский поборникъ „Левский“ въ гр. София”.

3