Hudozhnikyt Hristo Bozukov

Христо Бозуков: Художникът задава мисловни посоки!

Комуникацията на пловдивския живописец с ГХГ градационна: увертюра – престиж – разкош

„Рикошети от бои“ му донасят дизайнерските дънки

„Деструкция на реалното” е в Залите за временни експозиции на Градската художествена галерия – Пловдив, ул. Княз Александър I, 15 (Главната).  37 творби на Христо Бозуков имат аранжиментно позициониране в институционалното артпространство. Експозицията бе открита в паралел с каталог на автора, репрезентиращ картините, уводна интерпретация на изкуствоведа Борис Китанов с превод на английски, плюс англоезичен текст в синтез за профила на художника Христо Бозуков. Точно този текст хайлайтва, че характерните особености на неговия артистичен свят отразяват собствените му инвенционни реакции. Бозуков е от динамичните млади автори в съвременното българско изкуство, обозначава още полиграфически издържаното издание, което дава в последователност и експозициите, реализирани от художника от 2020 насам.

„Деструкция на реалното” продължава до 29 юли

37 платна – къде е средоточието?

В посоките и да намериш търсеното. Средоточието е Пловдив. 37 картини, усещани от публиката. Не е деструкция, а надграждане и събиране – синтез!

Всяка изложба е едно търсене на автора. Като намериш отговорите на цялото и го видиш завършено, си свършил работата. Доволен съм, получи се „деструкцията на реалното”. Реално погледнато, няма нищо реално… Интуитивното идва с наслояването – случайни неща няма! (Смее се.)

Твоята картина в „Деструкция на реалното”?

Този въпрос… Crossing Roads!

2

Действието на художника не е ли постоянна деструкция – синтезиращо пренареждане?

Това е работата на художника, но живеем в комерсиално време и той не играе ролята, която трябва да играе, а задоволяване на консуматора. Говоря за ролята на художника да определя визията на обществото, мисленето. Много ми е интересно, като кажат за ролята на художника… Та тя е от най-важните в света по принцип. Той е първостепенен герой!

Художникът посочва мисловни тенденции в социума?

Абсолютно! Наблюдава, претворява и само той може да ти каже какво може да се случи. И други представители работят в тази посока, но се стига до една степен. У художника е всичкото!

Различно измерение?

Като видиш на Сикстинската капела Леонардо да Винчи…  Тримата са – Леонардо, Микеланджело и Донатело! Оттам нататък какво правим?… Без Леонардо щеше ли да го има този свят сега!? Нямаше да има и изкуствен интелект!

Какво става, ако реципиентите не могат да разкодират художника?

Ако не можеш да улучиш публиката и времето, не ставаш!

1

А ако публиката няма „изисквана” от творбите рецептивна функционалност?

Публиката се сменя. Сегашните ако не ги усетят, следващите ще ги разберат, само че по трудния начин. Изкуството е константно, публиката се сменя! Ако има диалог, супер! Ако няма, проблемът не е в автора.

Връзката художник – изкуствовед?

С наслагването се стига до изкуствоведите и тяхната интерпретация. Художникът и изкуствоведът се откриват по естествен начин.

Заложил си на акрила?

Почнах да рисувам с акрил. Преди три години направих трансформация и свързвам прехода от маслените бои и с това!

dav

Акрилът е по-игрив?

На същия принцип работя, като с маслото.

Англоезичните озаглавявания дават доста мелодизъм в тази изложба – Crossing Roads е калифонично и с повече смислови нюанси от „Кръстопът”?

На някои картини заглавията ми звучат много по-добре на английски. И асоциациите!

Често ли си бил на кръстопът в изкуството?

Изкуството си върви в една линия! Така съм структурил нещата напоследък, че съм наблегнал на него. Започнах да ставам интелигентен художник. (Смее се с доловима  самоирония!)

Жените ли при тебе пораждат импресии и инспирациите?

Винаги са жените. Дори и когато те ядосат – тогава се овладява стихията на боите!

Smooth movement – слоган заглавие, но гладко или плавно движение е художниковото?

Плавно, а и цялото изкуство е едно движение!

dav

Дънките, с които откри експозицията, са твой дизайн – техника „рикошети от бои”?

Това са дънките, с които рисувах тези картини. Ако реша, ще ти ги подаря на някого. Някои неща не се продават.

Полярни ли са състоянията на художника?

„Деструкция на реалното” е въз основа на чистата абстракция – на бялото и черното, плюса и минуса, мъжкото и женското. Имаш две противоположности, тръгваш от тях и всичко може да се обясни.

Поначало си разговорлив, обичаш ли да даваш интервюта?

По принцип не! Обичам да си говоря с хора, с които ми е приятно.

Hristo Bozukov i Stanimir Videv

Христо Бозуков – вдясно, и живописецът Станимир Видев

Особен характер?

Не, не съм особен характер, по никакъв начин не мога да се съглася, но трудно допускам до себе си. Не знам поради каква причина. А може би и че в един момент започват всичките да искат от тебе. А какво да искат от мене… освен картини.

Общуването  се оказва сложен процес?

Когато искаш да общуваш по истински начин, е сложен. Ако не прескочиш себе си, няма как да стигнеш до духовното. Изкуството е това!

Hristo Bozukov 1

С Градската художествена галерия в Пловдив имаш изкусна комуникация?

Първият път беше увертюра, после в „2019” с „Ние, вие, те” – престиж. Сега е за разкош в престижа.

С „Артрозалиада – живописен пир на виното”, 2012, влязох в света на изкуството. Тогава бях студент, исках да рисувам.

Голямоформатното платно по-въздействащо или…?

По-въздействащо е, но става по-трудно, макар че понякога и малки платна стават по-трудно.

dav

Имаш периоди на ателие в Германия, в Нидерландия – разликата между климата на импулсите?

Много е различно, и то защото са различни хората. Мястото въздейства, но повече хората. Хората създават мястото.

Духът на мястото е производен на духа на хората?

Така е!

Основно работиш в живописта, а си завършил стенопис –какво трябва да преодоляваш в техниката?

Всичко, което си учил, да можеш да го използваш. Има и превъплъщения на техниките

Изкуствоведът Борис Китанов: 

Авторът далеч по-добре е запознат със „занаята” при изграждане на платното

Интродуктивният текст към каталога на Христо Бозуков, създаден по повод „Деструкция на реалното”, е тематично многопосочен, но и (съ)средоточаващ. Опитната оптика на изкуствоведа Борис Китанов извежда, че всички гледат, а авторът далеч по-добре е запознат със „занаята” при изграждане на платното. По мнението на анализатора в изложбата са платна, където вътрешната светлина на съчетаните с професионалните възможности авторови идеи проектира с нежна ненатрапчивост душата на твореца. „Image trace” – нищо не бих премахнал, нищо не бих добавил. Едно неразрушимо цяло. Усещане за 100 % завършеност, акцентира Борис Китанов чрез интерпретацията на посочената творба, а в словото си при откриването на експозицията постави доминация, че естетиката на деструкцията по своята дълбока същност е надграждане.

Izkustvovedyt Boris Kitanov

Симптоматично е, че тази изложба се открива в Градската художествена галерия, защото още Даниел Конвайлер, един от тримата големи галеристи на Франция, заявява в книгата си „Моите Галерии“, че една галерия дава път не само на талантливи художници, но образова и подготвя публиката да следи и разбира процеса на движението в търсеното и съзнателното възприемане на новото. По този начин се изгражда и образът на просветения колекционер. Разбира се, в тези взаимоотношения художникът ще е винаги с крачка напред, но във всички случаи посредник и учител остава галерията…

С изложбата си Христо Бозуков доказва и старата максима, че всички изкуства се стремят към съвършенството, наречено музика. А самата тя е апотеоз на абстрактното като смисъл, съдържание, преживяване и няма нужда от обяснение!

Христо ни кани днес да чуем музиката с очи! Гласи част от текста на Борис Китанов във fakel.bg, посветен на „Деструкция на реалното”. Линк към публикацията: https://fakel.bg/12531-2/