До изчерпателно интернет съдържание водят QR кодове

Живопис, графика, скулптура, фотография, инсталации и концептуално изкуство влизат в пряк диалог в пространството на галерия. Акцент е поставен и върху напрежението между артиста и обществената среда, ролята на съпротивата и начините за запазване на творческа независимост по време на социализма и прехода… Това гласи част от концепцията на откритата в галерия „Капана” експозиция “Значими пловдивски художници – силата на визията”.

Пловдивската публика вижда за първи път феноменалната картина на Златю Бояджиев “На нивата” (1942 г., 140/200 см), предоставена за експозицията от Регионалния исторически музей –  Видин, както и друга иконична творба от 1942: „Обесването на Васил Левски“, автор на която е Борис Ангелушев, от Националния музей “Васил Левски” – Карлово (фонд на НГ).

Куратори на изложбата са визуалният артист Емил Миразчиев и скулпторът Иван Тотев, а проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив след спечелен конкурс за куратор и концепция за организиране на изложба с фокус върху творчеството на водещи местни автори. Повече от 30 са представените творци. Към творбите им са добавени QR кодове, отвеждащи сред изчерпателно интернет съдържание. Предвидена е реализацията на  кураторски турове, като те ще бъдат допълнително обявени, информират домакините.

Изследване отвъд общоизвестните постулати за пловдивското пластическо изкуство – така определя изложбата Емил Миразчиев. Събитието привлече многобройна публика от ценители, творци, общественици, политици от местно и национално ниво, посочиха организаторите.

Представяне на непознати автори – като Иван Шуманов, който за мен е явление през 80-те. Останал извън тогавашния мейнстрийм, той е непроучен, а негови графични оригинали не могат да се намерят в публични колекции. От друга страна, в експозицията са широкоизвестни автори, но показани тук с непознати творби. Другата ни цел беше да извадим от забрава в градска среда произведения, правени специално за Пловдив, каквото е релефното пано на Димитър Павлов – Точката, останало десетилетия наред скрито под избуяла растителност. Правят се усилия с помощта на Културния отдел на Общината в общественото пространство да бъде върнато друго монументално пано от метал на същия автор, оказало се в частен имот, заявява още Емил Миразчиев.

Христоматийни автори са представени в оригинал. За други, сред които имената на Георги Данчов (1846–1908) и Христо Станчев (1870 – 1950), е предпочетен атрактивен дигитален подход.

Висока оценка получава резултатът от творческата колаборация мужду двама толкова различни артисти, като Емил Миразчиев и Иван Тотев, стана ясно от думите на Пламен Панов, зам.-кмет по култура на Община Пловдив. Според него избраният през последните три години управленски подход в културната сфера на кураторското начало, на състезанието на идеи води до такива успешни изложбени проекти. Специални балгорданост бяха адресирани и към екипа на Градска художествена галерия в Пловдив за пълното съдействие по  реализацията на изложбата.

В нея са включени творби от Албена Михайлова, Атанас Пацев, Борис Ангелушев, Васил Бараков, Виктор Тодоров, Вихрони Попнеделев, Георги Божилов-Слона, Георги Бояджиев-Бояджана, Георги Гърдев, Георги Данчов-Зографина, Давид Перец, Димитър Келбечев, Димитър Кирчев, Димитър Митовски, Димитър Павлов – Точката, Димчо Павлов, Енчо Пиронков, Златю Бояджиев, Иван Шуманов, Колю Витковски, Кольо Карамфилов, Кольо Мишев, Милан Христев, Минчо Панайотов, Надя Генова, Румен Жеков, Севдалина Кочевска, Соня Станкова, Тихомир Пенов, Трифон Неделчев, Христо Станчев, Чавдар Пашев, както и Група „РъБ“.

Експозицията продължава до 10 януари 2027.