При откриването на една предишна негова изложба Христо Бозуков бе наречен „една от последните бели лястовици на т.н. „чиста живопис“.
Изложбата пред Вас носи мотото „В бяло“. Какво по-хубаво от това – артистичното авторово решение да запълни с надежда уютното пространство на галерия „Възраждане“, припомняйки ни познатия символ на бялата лястовица, зареден с позитивност и увереност?
Експресивност е и си остава сред трайните компоненти в творчеството на Христо – индивидуална, самоуверена, лична. Амбицията на този завършен артистичен акт е дело на автор, подходил максимално честно и без дистанция към личното обхождане на проблема. Тази изложба не би могла да бъде коментирана буквално. Не е и не бива да бъде описвана. Идеите, които са заложени, търпят много интерпретации. Въпреки това самият Христо е достатъчно убеден, ясен и самодостатъчен, за да търпи прекалено чужди или несвойствени на идеята интервенции и тълкувания. Смисълът, заложен в тях, гравитира около „бялото“, наситено с дълбоки психологически послания и емоционални реакции, изнесено извън обичайния му контекст. Без претенции за задължителна всеобхватност художникът предлага собствената си позиция, според която, цитирам: „Бялото се възприема като израз на възвишеност и красота, светлина, доброта, невинност и скромност. Белият цвят се смята за цвета на съвършенството“.
Авторът визуализира тезата си, представяйки на Вашето внимание 13 живописни платна, използвайки материала за разкриване на емоционалната си същност. А в случая тя е насочена към щастливо събитие – сватбата на сестра му.
Тази експозиция внушава херметичност с почти отсъствието на човешка фигура, с тайнствения порядък на нещата, обгърнати от бяла материя. В Живописните платна витае магията на овладяно пространство, обсебено от стихиите на автора, пространство, което не променя своята аура, а само образа на своите състояния. Изложбата на Христо Бозуков има статичен вид, а всъщност успява да създаде метафора на движещи се и непрекъснати процеси. Същевременно е намерен, максимално ненатрапчиво и професионално, визуалният код на авторовата идея.
Според Кандински: „Бялото въздейства на душите ни като абсолютна тишина… Тази тишина не е мъртвешка, тя прелива от живи възможности. Тя е едно нищо, изпълнено с младежка радост или, по право, нищото преди всяко раждане, преди всяко начало“. И наистина, Христо умело е уловил момента между видимото и невидимото, чистотата, тишината, радостта от възраждането на новото начало, в галерия „Възраждане“.
Тази изложба е едно символично предчувствие за надежда и щастие. На посетителите й пожелавам да попаднат единствено в заплетените пътечки на собственото си въображение, а на Христо – да премине през всички цветове така успешно, както преминава през пелената на бялото!
Бел.: Заглавието към словото на доц. д-р Мартина Караиванова е избор на сайта.