Hristo Bozukov i Martina Karaivanova

Доц. д-р Мартина Караиванова: Изложбата на Христо Бозуков създава метафора на движещи се и непрекъснати процеси

При откриването на една предишна негова изложба Христо Бозуков бе наречен „една от последните бели лястовици на т.н. „чиста живопис“.

Изложбата пред Вас носи мотото „В бяло“. Какво по-хубаво от това – артистичното авторово решение да запълни с надежда уютното пространство на галерия „Възраждане“, припомняйки ни познатия символ на бялата лястовица, зареден с позитивност и увереност?

Експресивност е и си остава сред трайните компоненти в творчеството на Христо – индивидуална, самоуверена, лична. Амбицията на този завършен артистичен акт е дело на автор, подходил максимално честно и без дистанция към личното обхождане на проблема. Тази изложба не би могла да бъде коментирана буквално. Не е и не бива да бъде описвана. Идеите, които са заложени, търпят много интерпретации. Въпреки това самият Христо е достатъчно убеден, ясен и самодостатъчен, за да търпи прекалено чужди или несвойствени на идеята интервенции и тълкувания. Смисълът, заложен в тях, гравитира около „бялото“, наситено с дълбоки психологически послания и емоционални реакции, изнесено извън обичайния му контекст. Без претенции за задължителна всеобхватност художникът предлага собствената си позиция, според която, цитирам: „Бялото се възприема като израз на възвишеност и красота, светлина, доброта, невинност и скромност. Белият цвят се смята за цвета на съвършенството“.

Авторът визуализира тезата си, представяйки на Вашето внимание 13 живописни платна, използвайки материала за разкриване на емоционалната си същност. А в случая тя е насочена към щастливо събитие – сватбата на сестра му.

Тази експозиция внушава херметичност с почти отсъствието на човешка фигура, с тайнствения порядък на нещата, обгърнати от бяла материя. В Живописните платна витае магията на овладяно пространство, обсебено от стихиите на автора, пространство, което не променя своята аура, а само образа на своите състояния. Изложбата на Христо Бозуков има статичен вид, а всъщност успява да създаде метафора на движещи се и непрекъснати процеси. Същевременно е намерен, максимално ненатрапчиво и професионално, визуалният код на авторовата идея.

Според Кандински: „Бялото въздейства на душите ни като абсолютна тишина… Тази тишина не е мъртвешка, тя прелива от живи възможности. Тя е едно нищо, изпълнено с младежка радост или, по право, нищото преди всяко раждане, преди всяко начало“. И наистина, Христо умело е уловил момента между видимото и невидимото, чистотата, тишината, радостта от възраждането на новото начало, в галерия „Възраждане“.

Тази изложба е едно символично предчувствие за надежда и щастие. На посетителите й пожелавам да попаднат единствено в заплетените пътечки на собственото си въображение, а на Христо – да премине през всички цветове така успешно, както преминава през пелената на бялото!

Бел.: Заглавието към словото на доц. д-р Мартина Караиванова е избор на сайта.