Тематичен диапазон от история, религия, социални, идеология, класически, личности, автобиографични, еротика и жанрови конкретики в портрет, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция, голо тяло, интериор… Апосиопеза… Доказателство е голямата изложба по случай 90-годишнината от рождението на големия Йоан Левиев –. Творецът с артистичен псевдоним Йони, роден на 31 октомври 1934, е знаково име в българското изобразително изкуство и сред символните фигури на пловдивската живописна школа. В началото на месеца стартира експозицията с негови произведения, която продължава до 3 ноември, ситуирана в широкопараметричното пространство на „2019”, ул. „Гладстон” № 32.
През годините Йоан Левиев слага своя знак в областта на изящните изкуства, приложните (декоративни) изкуства и синтеза, графиката, приложната графика, илюстрацията, сценографията, пространственото оформление. Използва техниките маслени бои, акрил, темпера, акварел, сухо фреско, мозайка, сграфито, молив, въглен, туш, флумастер, колаж
Заявява за авторската си личност на Първата национална младежка изложба, София, 1961, превръщайки се впоследствие в един от значимите български художници от втората половина на ХХ век.
Аз се стремя чрез Пловдив, чрез неговите хора да достигна до нещо, което касае изобщо хората и изобщо света. Всеки може да направи един удобен град, но неповторим град никой не може да направи. Неповторимия град го прави историята – анализира в евъргрийн интервю Йоан Левиев. Артист на категоричния жест, на ярката теза, никога равнодушен, социално ангажиран, той като че ли е постигнал всеобщата оценка за своето творчество като надхвърлило временното и локалното, като разработващо полето на универсалните ценности, убедени са анализационно изкуствоведи.
Истинско предизвикателство е да се ограничи подборът сред най-добрите му творби до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас, посочват организаторите на експозицията. Измежду множеството картини в нея особено релефно застават платната от живописните цикли „Царски времена“ и „Ахилес“.
Красимир Линков, куратор на изложбата „Йоан Левиев“ и директор на Градската художествена галерия – Пловдив, решава да срещне публиката с платната на известния автор чрез селекция на живописни произведени от серии, на които във времето художникът придава специфика чрез обособена категоризационна стойност.
„Атаката на Ахилесовците“, „Парадът на Ахилесовците“ и другите внушителни композиции от тази поредица са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на борбата за надмощие, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на опиянение – посочва изкуствоведът Красимир Линков в монография за автора.
Започнатият още през 80-те години на XX век цикъл за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките прехвърля историческия вододел на обществените промени през 1989 г. и се разгръща и в новото демократично време. Острото социално усещане на големия творец бързо провижда тази вечна напрегната игра между властта и интелектуалеца, изразена метафорично чрез средновековни дворцови персонажи, отбелязват от галерията.
Полемичната натура на Йоан Левиев, страстта му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и честност се отразяват огледално и в създаденото от него изкуство, на менние са запознати с личността на художника.
Справедливост в житейското поведение, справедливост в темата, справедливост в пластичния строй на произведението, моделира Йоан Левиев личния си възглед в изкуството.
Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена галерия – Пловдив. За цялостното представяне на автора реализаторският екип кани галерии от страната да се присъединят с творби от колекциите си. Организаторите изразиха персоналните си благодарности към Йоана Левиева – Сойър, дъщеря на художника, и съпругата му – Паша Берова, за подкрепата и предоставените архивни материали и картини, както и на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар 2024.

