Kostadin Kostov barabani

Да чукаш, е лесно – трудно е да свириш!

Костадин Костов – между сватбарската естрада и академичната сцена

Фолклорните ритми са в темперамента на българина. Тука две мнения няма – народен събор, фамилен празник, среща на инструменталисти – едни скачат и почват да играят, други слушат и правят класификация кой колко е макамлия в свиренето, трети вземат предмет или само с ръце търсят паралел с ритъма. Тъпанът – отдавнашен възвестител, модерното време изправя в конкуренция звука на акустичните и електронните барабани.

Виното е патент на траките –  орфическата течност с багросилно въздействие. В митичните Родопи тайнствата отвеждат към светилища на безподобните беси, пазители на Дионисовия храм, а в арела на съвременно Хасково недрата пазят послания от астите. Той е хасковлия. Комбинира натуралното фолклорно, импровизацията и композиторската директива от нотния лист. Името му е Костадин Костов. Барабанист на оркестър „Орфей”,  където музиката се слива в неуловима енигматичност. Започва в ансъмбъл „Китна Тракия”, воден от музикалния ген, и подобно на много даровити изпълнители, поглежда към Академията в Пловдив. Сега Коцето, както го наричат мнозина, е част и от Академичния оркестър на АМТИИ ”Проф. Асен Диамандиев”, дирижиран от тамбуриста доц. д-р Владимир Владимиров.  Още когато пристига в ситуираната на старовремския хълм сграда, повелителят на ритъма установява, че преходът от фолклор към класическа музика съдържа големи тънкости, които се усвояват с много репетиции, концентрация и последователна подготовка. Талантa и динамичната работа приема за двата основни фактора в развитието на музиканта. Тогава идват и резултатите. Към тях тръгва от домашната школа, баща му е барабанист, свирил дълги години с популярната Боляровска група.

Kostadin Kostov typanНе се съмнява, че е добре в музиката да се започне отрано, а има ли даденост, тя проличава. Стои твърдо на позицията за акустичните инструменти и доказаната им принадлежност към ранга на класиката, които и в дигиталната среда жречески пазят  своеобразието си. Колкото повече жанрове овладяваш, толкова е по-добре, лаконичен е Коцето и отброява, че електронните инструменти дават отражение в модификацията и усъвършенстването на звука, но това не значи да се изключват класическите!

Обобщавйки собствения си опит на инструменталист, барабанистът синтезира преминаването през много материал – типове музика, темпа, акомпаниране на солисти, заимстване на предаван опит, прочит на специализирани текстове. Така практиката и теорията взаимопроникват във функционално единство. Но музиката е и емоция, много емоция, а за барабаниста на първа позиция стои да хваща вибрациите на ритъма. Стара е приказката колко ритмичен е един барабанист и дали майсторски прави „дробежите”…

Костадин Костов попада в школата на оркестър „Орфей”. От 2004 досега, почти две десетилетия, той е при инструменталиста величина Георги Янев. Стилът на този цигулар отразява традицията и модерното – със средствата на класическите инструменти и развиващите се електронни похвати, утвърждавайки създателя и ръководител на „Орфей” като един от преобразувателите на тракийската народна музика. В края на 70-те той излиза от Музикалното училище в Пловдив, и се налага през 80-те, когато на сцената са изригнали неподражаеми индивидуалисти, като кларнетиста Иво Папазов и акордеониста Иван Милев. За хидялите почитатели на народната музика у нас и за посветените в балканската репертоарът на „Орфей” е жанров многоцвет и колоризиращи интонации. В цялата тази инструментална фруктиера позицията и ролята на Костадин Костов е за унисона между солистичните тембри, скоростта на солиращите инструменталисти и ритъм секцията. Неговата работа е сложна, макар и лесна музикантска да не същестува: свирач ли си, иска се свирене – и репетици, и разнообразие, и поддържане на ниво! Барабанистът трябва да е в съответствие с музикантите солисти и това удвоява и утроява „неравноделността” на неговата задача. Особено ако фокусировката е във формулата „до детайла на детайла” – с такъв инструментално-композиторски метод действа Георги Янев, доказан владетел на орнаментите.  И в тази поредица от инструментални мотиви и вариации Костадин Костов е поливалентен на сцената. Музикалната му сетивност се координира със специфичния звук на цигулката и техницизма на ръководителя на „Орфей”, с настървеното свирене на кларнетиста, с уравновесяващото соло на акордеона.

Orkestyr Orfei

Онези, които са много навътре в музиката, брилянтно знаят какво означава  задната линия за цялостния облик на оркестъра.  Неслучайно може да се чуе, че по-бърза е адаптацията на новопристигнал солистичен инструменталист, отколкото да откриеш добре пасващ барабанист или музикант на клавира. Коцето е универсален барабанист – определят от „Орфей”, където сред доминантите стои задачата да се овладява разграничаването на стиловете. Това вече е майсторлък и гаранция за успеха. И още нещо: елегантната роля на барабанния звук при отсвира на бавната песен – солистката Пепа Янева е от знаковите имена в нейното пресъздаване!

Постоянство трябва, емоция и разтваряне в музиката. Барабанистът по-лесно ще се справи с тъпана, макар и тъпанджията да е верен с барабаните. Структурата на двата инструмента и техническата ангажираност с тях е различна, интерпретира Костадин Костов. За тъпана е научил много от големия Асен Мусов – дългогодишен тъпанджия в Академичния оркестър на АМТИИ и артист със символно излъчване на сцената – атрактивен мустак, шоуменски похвати, движения и излят талант в ритъм. Ансамбловата музика е по-стилизирана – трябва се придържаш към написаното. Композиторската инвенция дирижира и диригента. Сватбарската дава повече свобода, но нейният академизъм никак не е по-малък от академичната структурация на ансамбловото изпълнение. Журито са многобройните зрители – всеки със свой набор от правила за майсторство и предпочитания, и многолетните натрупвания от модели и вариативност. Затова емоцията е важна – да диктува присъствието и качеството в изпълненията. А барабаните, колкото и да създават илюзорната представа, че все нещо ще излезе, ако не си музикант и вземеш палките да пробваш изваждане на звук,  тогава реалността бързо може да те опровергае.

Да чукаш, е лесно – трудно е да свириш! Есенционно изповядва темпераментният барабанист Костадин Костов и дава повод на музикалните антрополози и етномузиколозите да анализират тази фраза в многоизмерната интердисциплинарна парадигма на съвременната хуманитаристика.

Честит двоепразничен 14 февруари – във винения ритъм улавяйте темпото на трапезата и посттрапезната комуникация!