Полина Рекина е победителят в 18-то издание на общофакултетската Олимпиада по морфология на съвременния български език, провела се в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Лауреатката е студентка в специалността „Български език и испански език” и постигна резултат от 731 точки. Носител на втората награда е Мария Хамбарлийска, изучаваща „Български език и английски език”, а на трето място бяха класирани Кристина Христова от „Славянска филология” и Люкия Трифонос от „Български език и китайски език”.

 Бяха присъдени и три поощрителни награди: на Неврие Османчауш от „Български език и турски език”, Йорданка Полянкова – „Български език и китайски език”, както и на единствената участничка нефилолог – Мария Павлова от специалността „Математика и информатика”.

 Олимпиадата по морфология стартира през 1999 година по проект на езиковеда доц. д-р Красимира Чакърова, която и днес е основният генератор на проявата. Идеята за провеждането на такъв тип научно състезание е продиктувана от възможността студентите да покажат способности в различни аспекти на науката, изучаваща многообразието от граматични форми и техните значения и позната като морфология на езика. От друга страна, вариантът, наречен олимпийски, включва различен тип задачи. С това той пълно се дистанцира от традиционната формула „въпрос или няколко въпроса от конспекта“ и дава значително повече обективна информация дали студентът притежава комплексни познания по дисциплината.

 Задачите в олимпиадата са построени на комбинативен принцип. Участниците трябва да покажат ориентация и граматическо мислене както в сферата на имената, така и при глагола. Атрактивен момент е и олимпийската кръстословица, превърнала се в запазена марка на олимпийския вариант.

 Една част от задачите са тестови, други изискват компетентност в областта на морфемите, където думи от различни части на речта трябва да бъдат диференцирани на съставящите ги елементи, като се определя статутът на всяка морфема. Тази на пръв поглед лесна задача често води до сериозни затруднения, тъй като е необходимо както съвременно познаване на езиковите факти, така и знания за историческите промени в езика, за да бъдат открити закономерностите при изграждането на думите и граматичните форми.

 Отличителната черта на българската граматика в сравнение с другите славянски езици, позната като членуване на имената, също изправя участниците пред предизвикателства. Успешното решаване на такъв тип задачи изисква не само морфологични, но и синтактични познания, логически прочит на изречението и търсене на граматичните връзки в него.

 Формите за образуване на аорист (минало свършено време), както и на форми по зададени граматични признаци, са сред базисните задачи в олимпийския текст. Наблюденията показват, че докато аористът в общи линии по-рядко „препъва” студентите, често те сериозно се затрудняват при образуването на имперфект (минало несвършено време) от свършен вид на глагола. Например от глагола „пресека“ миналото свършено време е „пресякох“, а несвършеното „пресечах“. В такива случаи обаче участниците пишат като форма за несвършено време „пресичах“. От граматична гледна точка тя е вярна, но е образувана от друг вид на глагола и влиза в опозиция със зададеното условие.

 Лъкатушения поражда често и разпознаването на предлозите и наречията, защото неизменяемите думи понякога си приличат формално или съвпадат. И това подвежда олимпийците. В този план също се налага използването на различни тестови форми, за да се посочи вярно статутът на думите.

 Победителят в Олимпиадата получи подарък и от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“. Ръководител на клуба е доц. д-р Красимира Чакърова. През 2016 студентско-докторантската формация бележи 15 години от създаването си. „Замислили сме различен тип събития по случай юбилея – и строго лингвистични, и атрактивни”, обясниха оттам. През годините Клубът се превърна в школа. Някои от първите членове отдавна са доктори по филология, други сега подготвят своите дисертации. Тези млади филолози, участващи динамично в различен тип научни форуми, са автори на актуални статии в сферата на българското езикознание и съпоставителната лингвистика. Много студенти, които са били част от формацията, вече са изградени преподаватели по роден и чужд език в различни български висши училища, СОУ и професионални гимназии, посочиха от Лингвистичния клуб. Клубът е съорганизатор на утвърдения научен форум за млади филолози, наричан Пловдивската конференция и провеждан ежегодно в Дома на учените – Пловдив.