<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>www.novoplovdiv.com &#187; Фолклор</title>
	<atom:link href="https://novoplovdiv.com/category/folklore/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://novoplovdiv.com</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Sat, 14 Nov 2026 07:35:32 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
		<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
		<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=4.0.38</generator>
	<item>
		<title>Международен фолксеминар продължава средоточната традиция</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/news/mezhdunaroden-folkseminar-prodylzhava-sredotochnata-tradiciia</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/news/mezhdunaroden-folkseminar-prodylzhava-sredotochnata-tradiciia#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 13 Jul 2026 13:46:21 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=21388</guid>
		<description><![CDATA[<p>Класовете по кавал, тракийска гайда, тъпан, тамбура и цигулка оформят инструменталната линия в изданието на Международния семинар за български фолклор и танци. Големият ивент е от 26 юли до 1 август в Пловдив. Традиционно функцията за териториалното му реализиране принадлежи на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Интензивно обучение по народна музика и танци предлага Семинарът, поясниха организаторите. Програмен директор е известният инструменталист и академичен преподавател в кавалджийското изкуство проф. д-р Любен Досев. Добруджа, Шоплука, Тракия, Северозападна България получават хореографско пресъздаване. Николай Сарандев отвежда към добруджанската танцувалност, Лора Яворова – в Шоплука, Танцов състав „Инджексарлии” (сряда) от Ямболския регион е носителят на Тракия, а акостирането в хореографията на Северозапада е с характерни особености от Видинско. Анкета за българските танци – от Илиана Божанова в съпровод наТодор Янков. Международният семинар за български фолклор и танци е средоточие за любители и професионалисти за ежедневни уроци и културни дейности. Основен спонсор на събитието – Холдинг КЦМ 2000.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/news/mezhdunaroden-folkseminar-prodylzhava-sredotochnata-tradiciia">Международен фолксеминар продължава средоточната традиция</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/news/mezhdunaroden-folkseminar-prodylzhava-sredotochnata-tradiciia/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Читалищна сцена става вокална</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/folklore/chitalishtna-scena-stava-vokalna</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/folklore/chitalishtna-scena-stava-vokalna#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 13 May 2026 10:12:22 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=21071</guid>
		<description><![CDATA[<p>Крисия Кирчева и Стефания Кирова пеят на Националния фолклорен фестивал „Георги Пендов“ Камерната зала на Народно читалище „Съвременник-1986“ е сцената за сезонния концерт на вокалистите от Школата по пеене към културната институция. В програмата са 8 индивидуални изпълнители, два дуета и Детската вокална група „Тракийски гласчета“, ръководена от Йорданка Маринова. Концертът започва в петък, 15 май, от 18:00 часа. Входът е свободен, а концертът – част от поредица ивенти, с които през 2026 година Народно читалище „Съвременник-1986“ ознакостява четиридекадето от своето основаване. Макар на 15 май да се поставя символично краят на творческия сезон, всъщност сценични изяви за малките таланти тепърва предстоят. Още на 17 май те ще участват в програмата на традиционния вече за Пловдив Народен събор в парк Лаута. На 23 май две от най-малките певици – Крисия Кирчева и Стефания Кирова, представят читалището и на традиционния Национален фолклорен фестивал „Георги Пендов“, провеждан от община Садово, посочиха от „Съвременник-1986“. Георги Пендов е от най-известните тракийски кларинестисти от третата четвърт XX век, създател на прочутото Криво садовско хоро. Стилът на Пендов се характеризира с прийомите на стакатото свирене, което поначало е характерно за северняшкия тип фолклорна инструменталност. Тези похвати, прилагани тук, в Тракия, и превръщането на Садовската народна група в доказан оркестър за сватбарска музика, направил записи и за фонда на Българското национално радио, са сред устойчивите показатели за музикалния талант на кларинетиста Георги Пендов и неговия принос в развоя на българската народна музика.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/folklore/chitalishtna-scena-stava-vokalna">Читалищна сцена става вокална</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/folklore/chitalishtna-scena-stava-vokalna/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Символика от две страни тематизира празника за мартениците</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/folklore/simvolika-ot-dve-strani-tematizira-praznika-na-martenicite</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/folklore/simvolika-ot-dve-strani-tematizira-praznika-na-martenicite#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 01 Mar 2026 11:18:23 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=20624</guid>
		<description><![CDATA[<p>Българо-молдовски традиции създадоха епицентър на културно събитие. В основата му са празничните практики за мартениците. Баба Марта и молдовският Марцишор заредиха със собствения си тематизъм атмосферата в Етнографския музей. Целта е да се насърчи културният обмен и да се съхраняват и популяризират традициите, които свързват народите, акцентира доц. д-р Ангел Янков, директор на РЕМ – Пловдив. Уъркшопът за мартеници се превърна в интеграционен символ.От ученици до дипломати образуваха събитийната присъственост. &#160; Н.Пр. Емил Жакота, посланик на Молдова в България, и Веселин Чипев, почетният консул на Молдова в Пловдив, съорганизатори на инициативата,  адресираха послания. Работилницата за мартеници се превърна не само в творческо ателие, но и в символен мост между традициите на България и Молдова, обединени от общи ценности и стремеж към партньорство, посочи пред участниците посланикът на Молдова. Сътрудничеството на Посолството с Музея в Пловдив ще продължи със съвместна изложба на молдовски шевици, планирана за месец юни тази година, стана ясно от неговото обръщение. Ученици от Професионалната гимназия по електротехника и електроника – Пловдив имаха възможност да направят собственоръчно мартеници под ръководството на специалистите от РЕМ и съпричастието на гост-майстора от Кишинев. Доайенът на чуждите дипломати у нас – Н.Пр. Закия Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко, се присъедини към майсторящите мартеници. За молдовците ръчната изработка при символите на пролетта е на особена почит, изведе Енаки Олесея – художник и дизайнер, докторант по етнология в Държавен педагогически университет „Йон Крянга“, представила традиционните техники за изработване на мартеници с памук и вълна. Участниците бяха адресат на поздрави и от страна на г-н Емре Манав, генерален консул на Турция в Пловдив, от проф. д-р Иван Соколов, почетен консул на Чехия в Пловдив, и от заместник-кмета на район „Централен“ Цветелина Пенева. &#160; Представителите на чуждите дипломатически мисии високо ценят българската култура и с радост откликват на такива инициативи и прояви, представящи традиционни облекла и култури, синтезира Екатерина Павлова, главен редактор на списание „Дипломатически спектър“. &#160; &#160; &#160;</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/folklore/simvolika-ot-dve-strani-tematizira-praznika-na-martenicite">Символика от две страни тематизира празника за мартениците</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/folklore/simvolika-ot-dve-strani-tematizira-praznika-na-martenicite/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Изгряващи таланти впечатлиха публиката</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/folklore/izgriavashti-talanti-vpechatliha-publikata</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/folklore/izgriavashti-talanti-vpechatliha-publikata#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 12 Apr 2025 12:50:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=18449</guid>
		<description><![CDATA[<p>Песни и наричания за здраве, благополучие и плодородие зазвучаха в камерната зала на пловдивско читалище. Посоката отвежда към НЧ „Съвременник-1986“, където организираха лазарска седенчица. Съдържанието изпъстриха традиционни лазарски песни, стихове, народни поверия и музикален съпровод. Изпълнителите пресъздадоха лазаруването, а във фолклорните действия участие взеха талантите от школата по народно пеене, водени от преподавателя Йорданка Маринова, вокалната група „Тракийски гласчета“, създадена преди година към читалището, и Веси Бончева, представител на школата по български език и преподавателя Йорданка Милушева. Това е първата сценична изява, в която малките изпълнители пеят изцяло с музика на живо. Възможността за такава реализация идва чрез инструменталистите Петър Николов – акордеон, Николай Тодоров – кавал, и Веселин Маринов – гайда. Лазарската седенчица слага началото на поредица сценични изяви, чрез които талантите от музикалните школи при НЧ „Съвременник-1986“ правят поздрав за живеещите на територията на района, в който е разположено читалището, посочват домакините. През май предстоят още два концерта – на 9 май на сцената излизат от школата по пиано, на 29 май китаристите, изучаващи този инструмент в НЧ „Съвременник-1986“.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/folklore/izgriavashti-talanti-vpechatliha-publikata">Изгряващи таланти впечатлиха публиката</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/folklore/izgriavashti-talanti-vpechatliha-publikata/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Гласове на етнокултурието</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/calendar/glasove-na-etnokulturieto</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/calendar/glasove-na-etnokulturieto#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 25 Dec 2024 11:06:54 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Календар]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=17700</guid>
		<description><![CDATA[<p>Исторически напластена култура. Форемни кодове. Зазвучават гласове от вековете в традиции с разклонения. Фигурата на станеника&#8230; И ”Стани, стани нине, господине!” обгръща пространството. Народната носия с наниз от украшения визуализира регионално многообразни практики. Циклично претворяване в локални модуси на българоетнокултурната своеобразност обкичва континуирана традиция – пътешествие от предания в слово и глас. Коледуването, кулминационно действие с наричания за плодонос, извисява символика. Благословени стопани, дарени коледари! Преработени натурални продукти носят прехода на природно в култура. Стародавното етносело побира знаци, традиции, ритуали и обредност в собственото си нововремие. Конфесионални практики с литургически и молитвословен характер. Коледотрапезие!</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/calendar/glasove-na-etnokulturieto">Гласове на етнокултурието</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/calendar/glasove-na-etnokulturieto/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Пъстро от фолклора в празничен концерт</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/folklore/pystro-ot-folklora-v-praznichen-koncert</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/folklore/pystro-ot-folklora-v-praznichen-koncert#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 10 Jun 2024 11:27:14 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=16676</guid>
		<description><![CDATA[<p>Уикендният концерт на народния хор „Плетеница” подари на публиката репертоарни бисери в двучасова програма. Певиците  я изпълниха по случай 20-годишнината на своя състав. „Плетеница“ е женски народен хор при читалище „Съвременник-1986“, а тържественият концерт се осъществи в зрителната зала на НЧ „Христо Ботев-1905“. Елена Петкова, маестор академи, води празнуващия юбилей хор. Биографията на състава съдържа постижеиня и призове от музикални форуми. Звучаха и гласовете на солистите Янка Савова, Донка Пашова, Анджелика-Гая Меркова, Таня Капсъзова, Дафинка Бистрева, Стояна Каравелова, музика от гайдаря Венцислав Вълчев и сборен оркестър. Бивши хористи и инструменталисти, работили с „Плетеница“, дойдоха от различни райони на страната, за да изразят подкрепата си и да поздравят своите продължители по случай празника, отбелязват със задоволство домакините. Техния сценарий доизпъстриха атрактивни народни танци, изиграни от състава „Луди млади“ при Народно читалище „Проф. Кирил Дженев – 2018“. Концертът „20 години ЖНХ Плетеница“ бе реализиран с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 3 „Гражданска активност“ и като част от Календара на културните събития на Община Пловдив. &#160;</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/folklore/pystro-ot-folklora-v-praznichen-koncert">Пъстро от фолклора в празничен концерт</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/folklore/pystro-ot-folklora-v-praznichen-koncert/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Никола Леновеца – от темперамента на патриархалното хорище до междуконтиненталните адресати</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/calendar/nikola-lenoveca-ot-temperamenta-napatriarhalnotot-horishte-do-mezhdukontinentalnite-adresa</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/calendar/nikola-lenoveca-ot-temperamenta-napatriarhalnotot-horishte-do-mezhdukontinentalnite-adresa#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 15 Apr 2022 15:38:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Календар]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=12756</guid>
		<description><![CDATA[<p>Датчанин чува бавна мелодия. Непознатата за него музика го привлича отведнъж. Унася се в изпълнението, но като човек на теорията, поглежда звуконосителя. Мелодията я изпълнява българин, записът е на грамофонна плоча. Предизвикан е интересът на датския слушател. Той се оказва музикант, фаготист, мултиинструменталист. Името му е Питър Бастиан. Тръгва да открие кларнетиста с баладата. Началото на 70-те, къде ги съвременните комуникационни условия и визуализиращи средства&#8230; Логическата мисъл на скандинавеца обаче го насочва към Българското национално радио – Радио Пловдив. Тактически взема илюстратора на своето идване –грамофонната плоча, показва я и след като я виждат, от екипа на радиото са наясно накъде се е насочил чужденецът. Избират кода на Леново за телефонна връзка с популярния тракийски кларнетист Никола Янков, ръководител на Леновската група. Леновчето кани датчанина да го посети в домашна обстановка. Питър Бастиан поема към търсената локация. Езикът на музиката е универсално средство – слязъл на леновска територия, още в първите минути на срещата си с Никола Янков Питър засвирва с уста бавната мелодия,  довела го от Скандинавието. Добре, но това не е достатъчно, ситуацията повелява &#8211; необходим е преводач! С посредничеството на транслейтъра, открит в Пловдив, всичко става ясно. Датският фаготист остава на двудневна визита. След година идва отново, шансът проработва още повече – Леновската група свири на сватба в Болярци. Открива ги, записва документално. Такова е началото на инструменталното приятелство между Никола Янков и датчанина, продължило почти половин век. А преди девет десетилетия, на 15 април 1932 г., в Леново е роден снажният кларнетист, придобил национална слава. Никола Янков Цветков (1932-2020), наричан често Леновеца и/или Леновчето, е представител на сватбарската музика. Започва да свири на кавал, но го тегли към кларнета. Първия инструмент купува от дядо Иван Новаковеца. При сделката имал половината пари, но новаковският свирач е готов да вземе останалите след това&#8230; По онова време, втората четвърт на XX в., на върха в сватбарското музициране е кларнетистът епоха Рамадан Лолов. Негови изпълнения звучат по радиото, записва множество грамофонни плочи, гастролира в чужбина и досега присъства в изследователския интерес. Та Рамадан е човекът, когото Никола търси – да учи занаята от майстор, от първа ръка! Не станал обаче пазарлъкът: за да покажат тънкости, майсторите искат насреща сериозна натурална отплата. Не достигнала вършитбата!&#8230; Леновчето обаче е свирил пред погледа на Рамадан, който  бързо вижда дарбата му. Следва школа при Асен Димитров – Тополовеца. Доказан музикант, още се помнят неговите свирни, игривите мотиви, а по-съсредоточеният слух хваща в музиката на Тополовеца и по нещо от известната Кореняшка група на Карло Алиев, която задава тенденции в народната музика. В средата на петдесетте години Никола Янков сформира Леновската народна група. Полъхът от Тополово пак се намесва в неговата музикантска съдба – от първите в състава и стимулатор е възрастово по-големият Райчо Расимов (Райчо Асенов) – този, дето поколения почитатели и досега знаят като бай Раиф. Много музика изсвирва през годините Никола Янков – за фонда на Българското национално радио, издават го на грамофонни плочи, канен е във фолклорните предавания по телевизията. Извън ефира слава печели особено по поречието на река Марица, където [&#8230;]</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/calendar/nikola-lenoveca-ot-temperamenta-napatriarhalnotot-horishte-do-mezhdukontinentalnite-adresa">Никола Леновеца – от темперамента на патриархалното хорище до междуконтиненталните адресати</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/calendar/nikola-lenoveca-ot-temperamenta-napatriarhalnotot-horishte-do-mezhdukontinentalnite-adresa/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Дельовата песен, тайнописната родопскост и гласът на Валя</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/folklore/deliovata-pesen-tainopisnata-rodopskost-i-glasyt-na-valia</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/folklore/deliovata-pesen-tainopisnata-rodopskost-i-glasyt-na-valia#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 08 Jan 2022 17:23:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=12449</guid>
		<description><![CDATA[<p>Когато Мартин Кьониг и Етел Райм идват в България през 60-те, едва ли са предполагали, че им предстои космическа история. Следва &#8222;Излел е Дельо хайдутин&#8220; с гласа на Валя Балканска и гайдарския съпровод на Стефан Захманов и Лазар Каневски. Запис един път, студиото &#8211; импровизирано…  И от него към рецепцията на капацитетите, водени от Карл Сейгън и работещи по проекта &#8222;За бъдни времена и същества&#8220;. &#8222;Вояджър&#8220; понася българска песен и гайда към Космоса. Златоградското звучене &#8211; извисяване и слизане… Дельовата е родопска. Стои в репертоара на патриарха Георги Чилингиров, на голямата Надежда Хвойнева. Ама на Валя, момичето от махала Лъгът на село Арда, се пада да я повдигне… Много над Орфеевите върхове, над това, което може да си представим като въобразена картина.  Мартин Кьониг и Етел Райм чуват родопчанката на събора в Копривщица през 65-та. Три години след това, пристигнали у нас, търсят именно Валя. И правят космическия запис, където тя като че ли държи цяла Родoпа в звукова форма, хилядолетията на планината са фон от житие и природа в пейзажи. Уверена е певицата &#8211; все едно стои над Лъгът и пее, та от всички посоки да видят Родопа чрез Дельовата. Да разберат за родопчани и техния светоглед &#8211; като етнопсихология и ethnologia rurala, конкурентна на ethnologia urbana. Валя така пее, че с песента анализ прави. Такава е космическата  родопчанка. И на 80! Родена на 8 януари, а в множеството си интервюта взема от натуралните думи, реди ги във фрази и ги слага в житейски размисъл. Валиният поглед върху нещата.  Измежду тях, а може и най-отпред, Дельовата песен. Послание от България и тайнописната родопскост!  &#160;</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/folklore/deliovata-pesen-tainopisnata-rodopskost-i-glasyt-na-valia">Дельовата песен, тайнописната родопскост и гласът на Валя</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/folklore/deliovata-pesen-tainopisnata-rodopskost-i-glasyt-na-valia/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Изобретения от деца за Баба Марта</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/news/izobreteniia-ot-detsa-za-baba-marta</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/news/izobreteniia-ot-detsa-za-baba-marta#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 01 Mar 2021 16:15:30 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=11097</guid>
		<description><![CDATA[<p>Първомартенско пано с бяла лястовица пристигна в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Свети Георги“. Изобретиха го  техничните ръчички на момичетата и момчетата от ДГ „Мирослава“. Паното  получи днес екипът на Клиниката, ръководена от проф. д-р Иван Иванов. Заедно с паното малките творци насочиха и изработени ръчно мартенички  за лекуващите се в Клиниката деца. Междувременно ученици и учители от ОУ „Кочо Честименски“ в Пловдив изненадаха приятно екипа на Клиниката по педиатрия с кукли, големи колкото Пижо и Пенда. Децата, родителите и ръководството на ДГ „Мирослава“ в благодарствено писмо  отправиха думи на признателност към целия екип на Клиниката по педиатрия. Скъпи медици, на Първи март мартеници подаряваме, здраве и живот Ви пожелаваме! Бъдете бели и червени, румени, засмени! Поднасяме Ви бяла лястовица с вярата, че тя ще донесе благоденствие, надежда и късмет на всички Вас и Вашите малки пациенти! Според поверията, веднъж на 100 години се излюпва бяла лястовица. Тя се приема като чудо, носи изцеление на болните и е символ на светлото начало в живота. Вие, скъпи медици, сте нашата „бяла лястовица“! Вие сте чудото, а то е вдушата на състрадателния, отзивчивия към чуждата болка човек, в благородството на човешкото сърце, в милосърдието и отзивчивостта! Едно „Благодаря“ не стига, един поклон е малко за всеотдайността и професионализма, които проявявате в ежедневната си мисия да се борите за човешкия живот! Нека дните Ви са изпълнени с доброта, признателност и сбъднати мечти! Въпреки предизвикателствата, бъдете все така силни и не позволявайте духът Ви да бъде сломен дори за миг! Пожелаваме Ви здраве, повече радостни мигове, удовлетвореност от постигнатото и много любов“, гласи текстът на писмото.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/news/izobreteniia-ot-detsa-za-baba-marta">Изобретения от деца за Баба Марта</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/news/izobreteniia-ot-detsa-za-baba-marta/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Кукерска маска води към конкурс</title>
		<link>https://novoplovdiv.com/calendar/kukerska-maska-vodi-kym-konkurs</link>
		<comments>https://novoplovdiv.com/calendar/kukerska-maska-vodi-kym-konkurs#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 19 Feb 2021 09:56:27 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[admin]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Календар]]></category>
		<category><![CDATA[Фолклор]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://novoplovdiv.com/?p=11047</guid>
		<description><![CDATA[<p>Предизвикателства за посетителите на Етнографския музей Уъркшоп за мартеници предстои в Етнографския музей – Пловдив. Инициативата е съсредоточена в празника Баба Марта. Всяко дете, посетило музея тази събота и неделя, ще може да си измайстори мартеничка. Желаещите да си направят кукерска маска и да рисуват на тема „Какво най-много ме впечатли в музея“ имат възможността да участват в изложбата, която Етнографският музей организира след края на месец февруари. Предизвикателството да открият експоната, стои пред малките любознателни гости, дори и пред техните родители. Играта „Открий експоната“ привлича вниманието, а заедно с нея посетителите може да пробват своите действия в кръстословици на теми „Коледни празници“, „Пролетни празници“ и такива, които са свързани с постоянната експозиция; различни работни листи на етнографска тематика; носии за оцветяване и редене на пъзел. Входът за деца до 14-годишна възраст е безплатен, цената на билет за родител е 6,00 лв., а семейният билет е на стойност 10,00 лв. Ще има подаръци за всички деца, оповестиха още домакините през седмицата. При посещението на музея се спазват всички противоепидемични мерки.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com/calendar/kukerska-maska-vodi-kym-konkurs">Кукерска маска води към конкурс</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://novoplovdiv.com">www.novoplovdiv.com</a>.</p>
]]></description>
		<wfw:commentRss>https://novoplovdiv.com/calendar/kukerska-maska-vodi-kym-konkurs/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
