Съществуват сведения, че един от преписите на Паисиевата история е имал съществено значение за българската политическа свобода, защото е стоял на масата за преговори по времето на подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Като представя всичко това, лекцията развива и защитава академичната теза, че „История славянобългарска”, нейните преписи и преправки съставят българската възрожденска Паисиада, в която преписвачите, подвързачите, читателите, слушателите, купувачите, поръчителите на ръкописните истории, умножавали и разпространявали Паисиевото слово през ХVІІІ и ХІХ век, са хората-разкази, чиито съдби са важни и затова ще бъдат припомнени”, посочи специалистът в областта на възрожденската литература доц. д-р Мила Кръстева. В Пловдивския университет тя изнесе лекция на тема „Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”, нейните преписи, преправки и приписки – предай нататък!”.
Лекцията бе в съответствие с работната програма на проект „От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ – ХІХ век” (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд „Научни изследвания” на ПУ).
Доц. Мила Кръстева акцентира върху детайли на ръкописната култура на Възраждането, с които неспециалистите все още не са запознати – характеризират се литературноисторическите паспорти на най-интересните преписи и преправки на Паисиевата история; анализират се „тайнството” на преписвачеството, занаятът на преписвача и подвързача, украсата на кориците, хартията, заставките, винетките, червенословите, приписките, оставени от ръцете на преписвачи, читатели, притежатели, цената, на която са се продавали ръкописните книги. Литературоведът възрожденист разказа и за авантюрните пътешествия на преписите и преправките на Паисиевата история през ХVІІІ и ХІХ век у нас и в чужбина. Как „История славянобългарска”, която трябва да се чете като едно книжно тяло с всички нейни възрожденски преписи и преправки, е предопределяла и направлявала не само съдбата на своите преписвачи, читатели и слушатели, а и на цялостния развой на възрожденската книжнина и култура.
Лекцията завърши с презентация на автентични страници от всеки един от достигналите до нас 50 преписи и преправки на „История славянобългарска”. Презентацията е изработена и предоставена от гл. ас. Димитър Пеев от Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Академичното послание на проекта „От идеята за историята към националното, космополитното и глобалното: преписите и преправките на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и културноидентификационните модели на ХVІІІ – ХІХ век” (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд „НИ” на ПУ), е „ПРЕДАЙ НАТАТЪК!” и е в структурата на лекционното загланвие, посочиха изследователите от екипа, воден от доц. Кръстева. Лекцията бе организирана и по повод 1-и ноември – Деня на будителите.
По темата и отново в параметрите на научния проект лекция ще изнесе в Украйна гл. ас. Антоанета Джельова. Специалистът по история на българския език ще говори в Бердянския държавен педагогически университет. Организатори от страна на Украйна са Министерството на образованието и науката, Бердянският държавен педагогически университет, Институтът по филология и социални науки, а от страна на България – Министерството на образованието и науката, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Филологическият факултет. Академичното събитие е анонсирано на страницата на Университета – http://www.bdpu.org/26666.news.html.