Има крещяща нужда от добре обучени кадри, особено в Държавната агенция за бежанците, подчертава проф. Илиева  

Интервю на Иван Кърчев

От началото на месец октомври започна записването в магистърската програма „Международни отношения“ в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, съобщи ръководителят на програмата проф. д-р Ирена Илиева Тя  е изтъкнат експерт по Международно право, работи и в Института за държавата и правото към БАН. Според проф. д-р Ирена Илиева  завършилите програмата  „Международни отношения“ ще могат да работят и с бежанците, хората, имащи нужда от хуманитарен статут не само в България, но и в Европа.

Проф. Илиева, какво всъщност представлява  програмата „Международни отношения“?

Програмата „Международни отношения“ дава широкоспектърно поле на изява. Няма значение каква е бакалавърската степен – дали са филолози, социолози, политолози, или от друга специалност, защото ние си знаем, че междунаордниците са „дялан камък“. Смело мога да кажа, че след това те се доизграждат, тъй като имаме висококвалифицирани преподаватели.

Международните отношения са широко понятие, а международното право само допълва и подплатява със сигурни знания студентите, избрали специалността, и им помага за ориентация в динамичната международна ситуация.

Кой е акцентът в дисциплините на магистърската програма?

Аз съм го замислила да има такива курсове, които не са особено застъпени в другите специалности. Като пример бих посочила „Мироопазващи операции и разрешаване на конфликти“, „Права на човека и сигурност“. Това е уникален курс.

Не по-малко важен е „Сигурност в Черноморския регион“.  Има, разбира се, и класически дисциплини, например  икономически дисциплини.

.Вторият  акцет е европейската проблематика. Тук бих желала да акцентирам и върху един курс, който се нарича „Основи на Шенгенското законодателство“ и е много полезен особено сега, когато Европа е залята от имигрантска вълна, в трудносправяща се еврокрация, която не дава рационални решения. Освен всичко друго и квотният принцип за разпределение на бежанците не съответства на действащото Шенгенско законодателство.

Другият полезен курс е„Институции и политики на ЕС“. ”Политиките” почти  не се четат на друго място. Институционално право се преподава, но политиките не са толкова застъпени.

Акценти са и малцинствените проблеми и средствата за тяхното разрешаване в Европа.

Има ли липсва на кадри, които да познават Международното право, Хуманитарното право, миграционнните процеси, що се касае до т нар. „бежанци”. В същото време не по-малко са важни и дипломатите, които да реализират дадените национални политики?

 Нашата програма вече „даде“ един дипломат, който работи на висока позиция в  посолството на  РБ в Тирана,Албания. Имаме в процес на завършване за назначаването на почетен консул. Редом с това имаме и няколко дипломанти, които защитиха дипломни работи в сферата на Шенгенското законодателство, и мисля, че нашите възпитаници познават нещата не само в България, но и в ЕС и биха били полезни за институциите.

От сегашния курс имам защити на две дипломни работи и по-специално за нашите държавни органи и за прилагането на Шенгенското законодателство. Известно е, че с анекс 2 от Договора  за присъединяването на България към ЕС го прилагаме и ние сме външна граница, и уверено мога да кажа, че достойно изпълняваме функциите си на такава въшна граница. Имаме успешна реализизация на нашите кадри.

По какъв начин трябва да гледаме на процесите за свободното движение на хората. Особено последните процеси в Сърбия, Хърватия, Унгария?

Благодаря за този въпрос, той е хубав, но е  сложен за разбиране от обществото. По този казус се сблъсква една солидна международноправна уредба. Има Конвенция за бежанците, с допълнителен протокол към нея.  Техните разпоредби са включени в българския Закон за убежището и бежанците.  От друга страна, обаче тези хора, тези потоци незаконно са преминали външните граници на ЕС. Стриктно юридически са незаконни имигранти. Има хора, които отговарят на изискванията и наистина са преследвани поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, но има и такива, които не отговарят  на тези условия за бежанец. И поради това голяма част от тези хора съгласно Международното право са друга група, друга категория хора, а също и според нашето вътрешно законодателство. Навярно те биха  получили хуманитарен статут, но това е друг вид закрила.

България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и следва да зачитаме правата на тези хора, но в същото време, реализирайки си своите права. Въпросът е не че България няма да спазва правата на човека, а чисто финанансово-организационен  и има ли възможност България да поеме разходите по настаняване, регистриране, интегриране и т.н. на тези хора.

От казаното от Вас до тук ми се струва, че държавната администрация плаче за кадри, които да познават международното законодателство, също и вътрешното. В този смисъл имаме ли нужда от такива кадри?

О, безспорно е така. Има крещяща нужда от добре обучени кадри, особено в Държавната агенция за бежанците, те самите имат нужда от допълнително обучение. Лично аз участвам неколкократно в такива на служителите от „Гранична полиция“ и смело мога да ви кажа, че и там постоянно трябва да се надграждат знания, квалификация на персонал и т.н. Много трябва да се работи в тази посока.

Каква е връзката между програмата „Международни отношения“ и необходимостта от кадри?

Студентите в магистърската програма имат възможност да се ползват от всички предимства, предоставени от Меморандума за сътрудничество между Дипломатическия институт при министъра на външните работи на Република България и Пловдивския университет. В него се предвижда обмен на лектори и екпертиза, участие в съвместни изследователски и образователни проекти и конференции, както и възможност за участие на студентите в младежките инициативи на Дипломатическия институт като стажантската програма и конкурсите за есета.