Вековен и чудодеен, езикът обгръща ежедневието ни. Усещан, тълкуван и споделян, той отваря нови коридори на интерпретативната мисъл и предизвиква симптомите на търсачество.
Днес лингвистите са пред подобно търсачество, защото имат радостния повод да поздравят големия български езиковед от световна величина – доктора на филологическите науки проф. Стефана Димитрова. Тя празнува юбилеен рожден ден. А преди този празник са множеството тържества на научноизследователските й текстове. Една от най-новите статии на проф. Димитрова е насочена към личността на нейния научен ръководител на докторската й дисертация – руския езиковед В. А. Звегинцев – „Лингвистичната вселена на Владимир Андреевич Звегинцев”. Структурният модел на това заглавие позволява замяна на името на учителя с името на ученика, разбира се, с конструктивна цел – в друго, самостоятелно изследване. Говорейки за лингвистичната вселена на езиковеда проф. Стефана Димитрова, ние всъщностт имаме оптимизма, че именно метафоричният израз лингвистична вселена изразява най-точно присъствието на проф. Стефана Димитрова в науката, и то извън националните й координати. Лингвистичната вселена на езиковеда проф. Димитрова е стратегическо потенциално изследване с монографични мащаби и то очаква своите бъдещи откриватели…
Златният абитуриентски медал от Руската гимназия в София е само първият сигнал за бъдещите постижения. Следват отличната диплома от Московския университет „М. В. Ломоносов” по руски език, литература, общо и приложно езикознание и препоръка за дисертация.
„Аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф“ е успешно защитена под ръководството на проф. В. А. Звегинцев. Не закъснява и големият докторат, появил се у нас със заглавие „Пресупозициите на дискурса“.
Биографията на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова отдавна е надхвърлила възможните рамки и обграждащи линии и жанрът на статията далеч не е фаворитният, за да бъде представено присъствието на авторитетния езиковед. Ще отбележим само няколко сигнални маркера:
→ Проф. Димитрова е единият от четиримата български членове на Европейското лингвистично дружество и единственият български член на Американското лингвистично дружество;
→ Автор на многобройни монографични изследвания, студии, статии, рецензии. (Виж изброените по-долу заглавия);
→ Носител на престижни национални и международни отличия: от Международната лингвистична директория в Хага за най-добро структурално теоретично изследване – „Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието“ (1979); ІІ-ра награда „Акад. Вл. Георгиев“ на БАН за най-добър лингвистичен труд на годината – „Лингвистична относителност“ (1989); наградата на МАПРЯЛ за най-добър лингвистичен труд на годината – „Исключения в русском языке“ (1994); почетна грамота на Ополския университет за „Български език“ (1997) – колективна монография, на която е научен редактор, съставител и автор; първа награда от Министерството на науката и образованието и от Фонд „Научни изследвания“ – за „Езиково съзнание“ (1998) – сборник студии, на който е съставител, редактор и автор;
→ Проф. д.ф.н. Стефана Димитрова владее руски, полски, английски, немски, френски; ползва всички славянски езици, хинди, санскрит, латински, старогръцки;
→ Научните й интереси са в областта на общото езикознание, лингвистиката на текста, лингвистичната типология, съпоставителното езикознание, семантиката, детската лингвистика, психолингвистиката (езиково съзнание), лингвистичната прагматика, руското езикознание.
Проф. Димитрова е ценен научен ръководител, консултант, търсен рецензент с компетентно и градивно мнение. През годините тя дава своя конститутивен принос за развоя на пловдивската русистика, а в най-ново време е стожер в лингвистичното жури на ежегодната национална научна конференция за студенти и докторанти, която Филологическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” и Съюзът на учените организират в Пловдив. Гостувала е на младите езиковеди от Лингвистичния клуб на Пловдивския университет и появата й в алма-матер е не само сигнал за празник на лингвистичната ерудиция и финото езиковото съзнание!…
Честит юбилей!
Трудове на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова – авторство, съставителство и редакторство:
Русский язык. Учебный комплекс для системы внешкольного обучения в Н. Р.Болгарии. І. Книга для слушателя, 256 с.; ІІ. Книга для преподавателя, 118 с.; ІІІ. Граммпластинки (фонетический курс). Москва: Русский язык, 1978; ІІ изд. 1979; ІІІ изд. 1981; ІV прераб. изд. 1985. (в съавторство)
Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието. София: Наука и изкуство, 1979, 126 с.
Руско-български фразеологичен речник. София: Наука и изкуство; Москва: Русский язык, 1980, 582 с. (в съавторство)
Повторительный курс русской грамматики для студентов ВЛТИ. София: Издателство на Висшия лесотехнически институт, 1981, 180 с.; ІІ изд. София: Наука и изкуство, 1987, 187 с.
Хрестоматия по лексикологии русского языка. Шумен: Висш педагогически институт, 1981, 187 с.
Текст и подтекст. Наблюдения над пресупозициите в руския дискурс. София: Наука и изкуство, 1984, 146 стр.
Лингвистична относителност. София: Наука и изкуство, 1989, 186 с.
Исключения в русском языке. Columbus, Ohio: Slavica Publishers, Inc., 1994, 246 стр.
Хрестоматия по морфологии русского языка. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 336 с.
Кратка руска граматика. София: Наука и изкуство, 1997, 247 с.; ІІ изд. 1999; ІІІ доп. изд. с упражнения 2002, 338 с.; ІV изд. 2003, 338 с.
Езикова демагогия. София: Наука и изкуство, 1999, 120 с.
Пособие по морфологии современного русского языка. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2000, 188 стр. (в съавторство)
Подлог, сказуемо, допълнение… Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, 2004, 172 с.
Лингвистична прагматика. София: Велес, 2009, 239 с.
Съставителство и редакция:
Лингвистика на текста. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1995, 267 с.
Български език. Najnowsze dzeje językόw slowjańskich. Opole: Uniwersytet Opolski, 1997, 283 с.
Езиково съзнание. София: Наука и изкуство, 1998, 412 с.
Прагматика на текста. Българско езикознание ІІ., София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2001, 374 с.
Език и манталитет. София: Военно издателство, 2004, 250 с.
Език и идиолект. София: Военно издателстно, 2006, 285 с.
Българско-руска съпоставителна граматика. Т. 1. Фонетика. Шумен: Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, 2007, 257 с.; Т. 2. Синтаксис. София: Велес, 2009, 280 с.