B

Словенски писатели гостуват за премиера на антология

Издателство „Факел“ представя антологията „За какво говорим – Словенска кратка проза 1990-2004″ в Културен център „Тракарт“. С участието на съставителя на сборника Митя Чандър, на  писателките Полона Главан и Сузана Тратник, преводачите Ева Шпрагер и проф. Людмир Димитров.
Вокалното оформление е на хор „Евмолпея“ – диригент Рада Славинска. В антологията  са събрани н най-добрите словенски разкази и новели, писани между 1990  и 2004 г.

Останалите автори в сборника са Алеш Чар, Андрей Блатник, Андрей Морович, Андрей Скубиц, Винко Мьодерндорфер, Душан Чатър, Мая Новак, Мойца Кумердей, , Томаж Космач и Яни Вирк.

Из следговора на Митя Чандър:

Сузана Тратник (1963) внася в неореалистичния контекст проблематиката на половата идентичност. Описанието на детството е извънредно убедително, далеч от някакво анекдотично самохвалство. Описанията на Тратник са остри и същевременно поетични. „Въпросът на мехура“ е разказ за силната гротесковост на обстановката и за надеждата. Още тук виждаме специфичния за Тратник добродушен хумор, превърнал се в достойнство на прозата й.

„Аз и моето момиче“ е лесбийски разказ за търсенето на свободата и любовта.  Всякаква активност тук е относителна. Остава животът със своята видимост и проблясъци на автентичност. По този начин историята прозвучава като разказ за развитието на героинята – ако сме малко старомодни – при което осъзнатата другост не се въвежда като бойна парола. Тя се превръща във факт. И по този начин в жив и универсално вълнуващ опит.

 Полона Главàн (1974) още в първия си роман кокетираше с кратката форма. Нейните къси разкази по своите основни координати е много близо до минимализма. Това са истории за хора, по някакъв начин изолирани, като например пенсионерите от „Антон“. Тези герои търсят начин да преживеят, спомнят си или фантазират, по партизански променят своя индивидуален свят.

Прозата на Полона Главан плува по меандрите на вътрешността. Но тези приключения са поднесени в напълно коректен и динамичен сказ и с на вид тривиални диалози. Героите просто се изгубват за миг през пукнатината на текста. Но тъкмо в тези ненатрапващи се намеци е смисълът на нейните разкази. През тях се повява един твърде рафиниран лиризъм. Търсенето на същото онова време, пропуснатото, което не тече. Но някой път ще ме връхлети и кой знае какво ще се случи тогава. Не мога да мисля за това, не искам да мисля за това. Всички замълчавания изведнъж ще се сгъстят и ще обсадят разказа. Повествованието е заговор, вмъкване на тайна в света на баналностите, посочват на страницата fakel.bg.