21 февруари  е Международният ден на майчиния език. Сега, във времето на жанра есе и есеистичните тенденции, отведнъж подхожда интерпретативно темата: Майчиният език. Словосъчетание от две съставки, опорно съществително и пояснявашщо го прилагателно – това за синтаксиса на израза. Иначе – лаконично, членувано, което ще рече, че езиковият определител тотализира съдържанието, внася и повече възможности за интерпретации.

Майчиният език е антропологична реалност, а като лингвистична система   обединява в един код множеството кодове от различните си равнища. Толкова и за общотеоретичния план, без да сме разгърнати, но и  не хлъзгаво фрагментарни.

Идентичността и употребата на езика са максимално близки кореспонденти на темата и съдържанието – майчин език. Етнопсихологията и етнолингвистиката често са в базиса на речевите структури, употребявани от говорещите. Майчиният език не е само система от правила и закономернисти, а и подход на носителя му. Съвременната наука е толкова интердисциплинарна, че в темата за майчиния език позволява да се вместят собствената ни езикова компетенция, темпераментът, социалният статус на личността, динамиката на настроенията!…