Космополитният маестро Анастас Константинов показа най-новите си творби. Акварели и маслени бои посрещнаха гостите на твореца в галерия „Анастас“.
Една част от творбите кореспондират с библейска тематика, други са създадени под влиянието на творческия престой на Анастас Константинов в САЩ.
В семиотичното пространство на художника в Стария град, където той е направил пластика от архитектура, изкуство и дух дойдоха стотици гости. Големият домакин на събитието – самият Анастас Константинов и артмениджърът д-р Емилия Константинова посрещнаха популярни лица на Пловдив, у които видима бе обладаността им от срещата с изкуството на големия творец. 
В празничната вечер Анастас Константинов отвори входовете към цялото галерийно пространство на своеобразната и заредена с персоналността на творческите му интенции територия на духа.
Картините на маестрото отдавна са преминали географските ширини, запазили са своето място на световната сцена.
На нея художникът е вече 33 години. Още с дебютната си изложба в началото но осемдесетте той сякаш трансформира представите и рецепторните нагласи и настройва оптиката на зрителя в стойностите на модерното изкуство.
Творбите на Анастас Константинов са свръхсемиотични. Категоричността на тази дефиниция се потвърждава от категоричността на творческия му индивидуалитет и семиотичната многопластовост.
Семиотиката е модерно знание, което задава параметрите на голяма част от изтънчените и дълбоки комуникации. Семиотиката вече не е само наука за знаците и знаковите системи, но и за интерпертацията.
Попитали бележития български интелектуалец проф. Енчо Мутафов какъв е смисълът на живота. Професорът гостувал на Анастас Константинов. И вместо изреченски комбинации и мисловни постановки, каквито един теоретик на литературознанието несъмнено владее, професорът казал: „Питайте ей тия картини…”.
Естетическата атмосфера намери и музикалното си изражение. В галерийния комплекс на Анастас Константинов звучаха музикални парчета, които носят не само енергията на стихията за творчество, но и стимулиращо изобразяват двугласието на визуалното и тоновото изкуство. Изпълненията на гостуващите на маестрото джазмени допринесоха за изтъкаването на онази изкуствоведска вълна, която може да наречем воал на енергийно насищащите усещания.